Вторник, 29 Септември 2020 г.

70 години навършиха читалищата в Главиница и в Добротица

Броени дни след 1 октомври, когато в цяла Добруджа бяха отбелязани 70 години от Крайовската спогодба, благодарение на която Южна Добруджа отново става територия на България, няколко читалища от областта отбелязаха първите седем десетилетия от живота на читалищата си. Сред тях са и културните средища на град Главиница и село Добротица.
В Добротица, едно от най-будните села в община Ситово, проявата откри читалищният секретар Йорданка Великова. Тя припомни значението на Крайовския договор и говори за неговите последици, като акцентира върху преселването на българите от Северна Добруджа и тяхното трудно устройване в родината. 120 са семействата, преселени в селото през 1940 г. , от общо 67 хил. души. Много местни жители, преживели паметното събитие, както и техни наследници, бяха в залата, за да почетат годишнината. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на всички хора, починали по време на преселването и не могли да стигнат до земята на дедите си. Гости на тържеството бяха представители на Регионален исторически музей в Силистра –Вера Милева, завеждащ отдел "Нова история", Росен Чолаков, главен уредник на отдел "Етнография", Маргарита Миланова – неин колега от същия отдел и Наталия Симеонова – уредник в отдел "Най-нова история".
Уредник Милева разказа с подробности за амбициите на тогавашната държава Румъния да задържи територията и да асимилира населението, за непрекъснатия терор над местните хора, за трудната съдба на преселниците, за хода на дипломатическите усилия и самото подписване на Крайовския договор през 1940 г. С помощта на компютърна презентация тя запозна добротичани и с наскоро уредената изложба в Силистра, посветена на събитието. Показаните снимки във виртуалната изложба докоснаха сърцата на хората, като им припомниха отминалите паметни събития. Думата взеха и хората, преживели тези времена. 70-годишната Николинка Демирева лично е записала спомените на своите съселяни, които са били под румънска окупация. От 2005 година досега тя е събрала 12 разказа за тези трудни години. Спомените са оставени в местното читалище, за да четат, по нейните думи, младите хора в селото, за да се знае какво е било. За своите преживелици и за нелеката съдба на българите, оставени по волята на съдбата и дипломацията, да живеят в чужда страна, си спомни и Енчо Михайлов, бивш директор на училището в селото. Спомените си сподели и 79-годишната Стояна Чилингирова, която е била само на 9 години, когато се подписва договорът и тя се преселва със семейството си в родината на предците си. Спомените са живи и за Йордан Антонов, представил по много описателен начин преселването и установяването на своето семейство.
Тържеството бе одухотворено и от богатата програма, подготвена от читалищното настоятелство. На сцената се редуваха стихотворения, посветени на Добруджа, рецитирани от ученици от местното училище, и чудесните народни песни в изпълнение на читалищната певческа група. Народният български дух се повдигна и от темпераментните танцьори от Ансамбъл "Ритъм" при Народно читалище "Св. св. Кирил и Методий" – Силистра.
Тържествен концерт "70 години на НЧ "Христо Ботев – 1940 г." бе проведен и в град Главиница. За да станат представители на областната управа в лицето на зам.-областните управителки Денка Михайлова и Тодора Цонева, зам.-кметът на Силистра Нели Стоилова и представителят на РЕКИЦ – Читалища в Силистра Мария Неделчева, част от едно тържество на духа, в което миналото не е само спомен за безброй интересни и приятни моменти, свързани с фолклора и изкуството. Защото е и настояще, за да потвърди за пореден път, че "където е текло, пак ще тече" от...извора на народната душа. За да има в бъдещето концерти изяви, в които самодейците и професионалните музиканти, артисти и танцьори да ни радват и пълнят сърцата със своето майсторство на сцената.
Годината е 1940-та. Южна Добруджа отново е в рамките на България. Група местни интелектуалци, начело със Симеон Калчев, отстоявали през годините българщината, основават свое читалище, което впоследствие, точно преди 50 години (през 1960 г.), е наречено на името на поета – революционер Христо Ботев. Негова обител първоначално става стара македонска къща, в която е живял търговецът Васил Терзиев. Там е било и единственото в селището радио, чрез което всички негови жители научавали новините за събитията в държавата и по света. През 50-те години читалището се казва "Просвета". В тези години е уредена и малка библиотека. По времето на председателя на читалището Клавдия Пантева се слага началото и на първата певческа група. Както на много други места в областта, в Главиница има и театрален състав, в който участват предимно учители. В края на 50-те и началото на 60-те години е изграден женски хор с ръководител Христо Димитров – Зографа. В този период има вече и ревизионна комисия. Постепенно се разширява и дейността на читалището с Мъжки хор, Група за политически песни, Средношколски и младежки танцови състави, Школа по акордеон, фотоклуб и др. 13 000 тома достига броят на книгите в библиотеката. През 1997 г. Читалището е регистрирано като Сдружение с нестопанска цел, управлявано от Читалищно настоятелство и Проверитилен състав. Членски внос, рента, спонсорство, приходи от мероприятия, това са формите за набиране на средства. И, разбира се, взаимодействие с община Главиница, която и този път даде рамо на търеството, приветствано от кмета Насуф Насуф и поздравено задочно от председателя на съвета Расим Рафет и началника на образователното направление Хюсеин Хамди.
Голям е броят на имената, които трябва да бъдат споменати с благодарност, защото са отдали от времето и енергията си за просперитета на читалището в Главиница: Цанко Вълев, Иванка Панкова, Анета Кирчева, Миланка Ангелова, Димо Илиев, Марийка Станчева, Станка Йорданова, Петър Пантев, Минка Димитрова, Димитър Димитров, Радка Милушева, Марийка Рачева и др., вкл. актьори от състава. И още: членове на ръководството и изпълнителски кадри са Борис Гичев, Любка Кънчева, Анна Костадинова, Петранка Илчева, Йордан Ралчев, Стефан Здравков, Атанас Трачев, Тодор Янков, Георги Няголов, Иванка Белчева, Мария Димитрова, Тодор Стоев, Димитър Димитров, Денка Донева, Реджеб Шабанов, Валентин Траянов, Пламен Колев, Настя Калчева, Иван Кпунарлиев, Минко Константинов, Марияна Михайлова, Мариян Александров, Рашко Денев, Пенка Диимтрова, Диана Георгиева, най-четящите баби Гана Лефтерова и Жоржета Рачева.
Кратък преглед на читалищните дела през изминалите десетилетия направи Данка Милчева, председател на читалищното настоятелство и зам.-кмет на общината. Кметът и председателят на читалищното настоятелство връчиха плакети на 15 ръководители на читалището през годините. Отделно организаторите на тържеството бяха подготвили и грамоти до 50 ръководители на състави. Специален поздравителен адрес имаше за до Пенка Димитрова. Както и плакет за 15-годишнината на Вокална група "Славей". Еленка Божкова благодари от името на всички за тържеството, завършило с "Многая лета" и 70 звъна на камбаната на православния храм "Св. Димитрий Солунски".
На празник като на празник – в рамките на 40 минути бе проведен един дълъг и заслужен поздрав към всички, станали съпричастни към тържеството "70 години "Народно читалище Христо Ботев – 1940" – Главиница. На сцената своята празнична изява имаха Мъжката фолклорна група, Женският народен хор и Вокална група "Славей", всички те с ръководител Пламен Калчев. Тяхна бе естествената кода "О, Добруджански край!".
Още за годишнината от Крайовската спогодба?
В навечерието на 1 октомври 2010 г., по повод деня, в който преди 70 години Южна Добруджа бе освободена от румънска окупация, в Силистра със съдействието на общината бяха организирани серия от изложби, дело на "Държавен архив", Регионален исторически музей, Регионална библиотека "Партений Павлович" и Градска художествена галерия, както и на Филателно дружество "Димитър Дончев". "От историческата справка научаваме, че през 1878 г., когато Русия анексира Бесарабия, Великите сили решиха да обезщетят Румъния, като й дадат Северна Добруджа, а след Междусъюзническата война през 1913 г. Румъния нахлу в победена България и завзе Южна Добруджа", заяви пред участниците в откриването на изложбата в ГХГ историкът Георги Балушев, директор на дирекция в администрацията.
На 26 юни 1940 г. на румънския пълномощен министър в Москва е връчена ултимативна нота за опразване на Бесарабия и Северна Буковина. Българското правителство решава да действа бързо и енергично пред Великите сили, за да не изпусне благоприятния момент. На 19 август в град Крайова започват преговорите за решаване на Добруджанския проблем. След упражнения от Германия, СССР и Италия натиск румънската дипломация отстъпва в преговорите с България. На 7 септември е подписан договорът, с който България си връща цялата територия на Южна Добруджа в границите от 1912 г. Новината, че Добруджа е отново българска, е оповестена на 7 септември в 16 часа по българското радио. Цяла София ликува от радост. Тържествено бият всички църковни камбани. По балкони и прозорци столичани окачват българското знаме. Стари и млади се поздравяват с едни и същи думи: "Честито! Добруджа е наша!"
Още от ранна утрин на 1 октомври 1940 г. Силистра е под знака на големия исторически ден, който предстои да преживее. Всички улици на града са обкичени с национални трибагреници. Навред се виждат плакати с надписи: "Добре дошли, братя освободители!", "Да живее храброто българско войнство!". Около изградената арка са строени в редици млади момичета в красиви добруджански носии. Влизането на българската войска още отдалеч се посреща с нестихващо "Ура!" и с непрекъснати овации. Всички тези незабравими мигове са отразени в представената от Регионален исторически музей фото-документална изложба. Силистренското филателно дружество в друга зала също отразява голямото историческо събитие. То представя филателни колекции на пощенски марки и пликове с клейма.
Домакинът на тези изложби – Художествената галерия представя колекция добруджански художници от фонда си – избрани творби с живопис, които представят пейзажи от Добруджа, портрети и тематични композиции. С тази голяма изложба силистренци се докосват за пореден път към великото събитие. В залата на архива има експозиция, връщаща към дните от преди 70 години. В началото на новия век в Дунавския парк в Силистра бе открит бюст – паметник на Цар Борис III (Сакскобугготски), по решение на тогавашния Общински съвет.

По материали на читалищата в Главиница и Добротица, както и на РИМ – Силистра и община Силистра

Йордан Георгиев

Facebook коментари