Неделя, 16 Декември 2018 г.

С 5 събития област Силистра отбеляза 75 години от спасението на българските евреи

В периода октомври – ноември 2018 г. в област Силистра бяха проведени събития, посветени на 75-ата година от спасението на българските евреи от холокоста. Техен организатор бе Областна администрация Силистра и бяха свързани с "провеждане на комуникационни инициативи за отбелязване на приноса на Република България в спасяването на евреите от холокоста". то е във връзка с работна програма за 2018 г. – дейност 2, приоритет 2, на Комуникационната стратегия на Република България".

Домакини и партньори в провежданите срещи с граждани от различни поколения бяха народните читалища в селата Зафирово (община Главиница), Кайнарджа, Черник (община Дулово), Старо село (община Тутракан) и Алеково (община Алфатар). В тях участваха представители на местните власти, самодейци и ученици, обогатили съдържанието на срещите със свои съпътстващи мероприятия в навечерието на някои от най-тачените родни празници.

Серията от 5 прояви започна в село Кайнарджа като част от програма "40 години община Кайнарджа", включваща мултимедийната презентация, подготвена по темата за холокоста от Областна администрация Силистра. Домакин на събитието, в което участваха Ивелин Статев – областен управител, Илиян Великов – зам.-областен управител, и Любен Сивев – кмет на община Кайнарджа. Представена бе художествена програма с участието на ученици от местното училище, както и изложба с рисунки "Аз и светът".

С участието на зам.-областния управител Стоян Бонев в НЧ "Христо Ботев" в с. Зафирово бе проведено второто събитие с представители на читалищното настоятелство, на кметството в селото, на РБ "П. Павлович" Силистра, както и на ученици от Обединено училище "Иван Вазов" – Зафирово. За 1 ноември – Ден на народнитеи будители, бе изнесена патриотична и поздравителна програма, като бяха раздадени и награди на изявилите се през годината.

НЧ "Просвета" в село Черник, община Дулово, също бе домакин на събитие връзка с инициативата от Комуникационна стратегия на Република България, организирана от домакините от настоятелството на читалището. Проведена бе викторина по темата за холокоста, а за 1 ноември бяха раздадени награди на отличили се ученици.

НЧ "Възраждане" – село Старо село, община Тутракан, бе четвъртото населено място, посетено с мисия за представяне на презентация за холокоста. Участваха заместник-областният управител Илиян Великов, който поздрави присъстващите от името на областния управител Ивелин Статев за празника на будителите; кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов и Данаил Николов – председател на ОбС Тутракан. Събитието бе в Деня на будителите – 1 ноември, на който бе посветена и част от програмата.

След 20-минутната презентация, проследила въпроса за холокоста, бе проведена и дискусия с присъстващите, като допълнение по темата направи дългогодишната учителка Атанаска Колева: "За холокоста някои не искат да помнят, други не могат да забравят, но има и такива, които не знаят нищо за него".

Историчката, родом от Старо село, но живееща в град Кубрат, говори и за ролята на будителите, т.е. хората, които ни държат будни, просветени, знаещи. Тя подари на местната библиотека своята дипломна работа от 1973 г. като възпитаничка на Великотърновския университет, посветена на етнографско изследване на село Старо село, чийто танц "Буенек" е в националната представителна листа на нематериалното културно наследство на България, благодарение на регионално предложение и на крайната експертна оценка на жури в Министерството на културата.

По повод празника читалищното настоятелство на село Старо село награди близо 20 местни културни дейци за Деня на будителите. Ученици ги поздравиха с патриотична словесно-музикална програма.

В алфатарското село Алеково – в НЧ "Пробуда" приключиха събитията на Областна администрация, този път с участието на Елена Томова. Заедно с проблемите, свързани с холокоста бе отбелязан и предстоящият празник Ден на християнското семейство, който по традиция е на 21ноември. Представени бяха автентични народни песни от самодейците на КП "Димитрина Кунева" и от читалището домакин с худ. р-л Пламен Калчев.

Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е едно от събитията от световно значение в България, което вече 75 години е обект на дискусия, защото е свързано с холокоста (б.а.-думата произлиза от гръцките думи "напълно" и "изгаряне") и с различните гледни точки към него.
Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светият Синод на БПЦ и лично софийският митрополит Стефан I екзарх Български, както и пловдивският митрополит Кирил – бъдещ патриарх на БПЦ; депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както още на синдикални лидери, политически дейци, журналисти и обикновени граждани.
Спирането на депортациите спасява от вероятна гибел близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Редица от българите, участвали в този безпрецедентен акт на защита, са обявени в Израел за правдници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за катастрофата (1951). Почетната титла е присъдена от "Яд Вашем" – официален израелски мемориал на холокоста, като към м. април 2016 г. с тази титла са удостоени 20 души от България.
Първите сведения за еврейския народ датират от 13 в. пр.н.е. и са населявали земите на днешен Израел. Най-ранното споменаване за евреи на Балканите се съдържа в надпис от малкото крайбрежно градче в Оропос, което се намира между Атина и Беотия, и е датиран в периода 300-25 г. пр.н.е. От 140 г.пр.н.е. са първите данни за еврейски поселения в Солун и по крайбрежието на Тракия. Основния поток евреи се заселва по балканските земи след обсадата и превземането на Йерусалим.
Първите археологически находки свързани с еврейски поселения в българските земи са от местност в близост до село Гиген край град Никопол на река Дунав, където е разкрит надгробен паметник (мраморен стълб) от 2 в. Във Филипопол е разкрита Антична синагога от началото на III век.
Най-голямото заселване на евреи по българските земи е след изгонването им от Испания и това е във вековете на Османската империя. По времето на Баязид II по българските земи се заселват сефарадите, които впоследствие са над 90% от българските евреи. По-късно тук се преселват и евреи ашкенази, идващи предимно от германските земи.
След Втората световна война въпреки че влиянието на Германия върху България е ликвидирано и Законът за защита на нацията отменен, собствеността на евреите у нас не е възстановявана. След 1948 г. по-голямата част от тях заминават в новосъздадената държава Израел.
Българските евреи в Израел и техните потомци, живеещи понастоящем в рамките на държавата Израел наброяват около 50 000 души. По неофициална информация от духовната столица на Крайдунавска Добруджа преди 70 години са се изселили около 500 души, сметнати на 80 фамилии. В града е останала сградата, използвана за синагога, сега отдадена под наем на протестантска църква, а в социалистическия период е била физкултурен салон.
Сред обектите за религиозен туризъм в града обаче е създаденият в началото на новия век частен комплекс до река Дунав, обособен около гроба на евреина Елиезер Папо. Той е един от 12-те най-почитани по света равини, т.е. духовни лица, и е повод за масови поклоннически събития в дните около еврейската нова година – "рош хашана", когато идват ортодоксални евреи от целия свят. За целта пристига и високопоставен духовник заедно с музикална програма.
В София е построена най-голямата в Европа сефарадска синагога, открита на 9 дептември 1909 г. град Йерусалим е свещен за трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Днес в България живеят според различни данни от 1 400 до 6 000 евреи, чието социално положение в българското общество е високо. Понастоящем по официални регистрации евреи има в 39 страни на всички континенти.

Facebook коментари