Добруджански обредни пити на Иновативно младежко ЕКСПО в Русеция
Русенският университет е домакин на Третото издание на Иновативното младежко ЕКСПО, организирано от Академичното ръководство и от Студентския съвет на най-голямото висшето училище в Северна България, провеждано под егидата на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, съобщиха от БНР.
За първи път тази година то привлича международни участници от Франция, Португалия, Малта, Румъния, Литва.
Сред участниците е и Филиал Силистра, представящ двете направления на Еньовденобучение - хуманитарно и инженерно.
Клубът за културно-историческо наследство с р-л доц. д-р Румяна Лебедова представя и традицията на Добруджа чрез малка колекция от обредни хлябове, подготвени специално за изложението от Мария Христова - организатор на Фолклорна група "Добруджа" при Народно читалище "Доростол" Силистра.
На вниманието на посетителите са едни от свещените знаци на българите – посоките на света с централна малка розета и излизащи от нея четири лъча; "осмицата" върху Гергьовски хляб като символ на бекрайността; вечната плетеница (безкраят); макас в хляб на младенци – две успоредни линии, пресичащи се в средата с квадрат, раздаван за здраве. И разбира се – ръкойка златен пшеничен клас – символ на поминъка и на плодородието на Добруджа. Мотиви с подобно съдържание, но на друга основа, са представени и от други участници в русенското изложение.
За първи път тази година то привлича международни участници от Франция, Португалия, Малта, Румъния, Литва.
Сред участниците е и Филиал Силистра, представящ двете направления на Еньовденобучение - хуманитарно и инженерно.
Клубът за културно-историческо наследство с р-л доц. д-р Румяна Лебедова представя и традицията на Добруджа чрез малка колекция от обредни хлябове, подготвени специално за изложението от Мария Христова - организатор на Фолклорна група "Добруджа" при Народно читалище "Доростол" Силистра.
На вниманието на посетителите са едни от свещените знаци на българите – посоките на света с централна малка розета и излизащи от нея четири лъча; "осмицата" върху Гергьовски хляб като символ на бекрайността; вечната плетеница (безкраят); макас в хляб на младенци – две успоредни линии, пресичащи се в средата с квадрат, раздаван за здраве. И разбира се – ръкойка златен пшеничен клас – символ на поминъка и на плодородието на Добруджа. Мотиви с подобно съдържание, но на друга основа, са представени и от други участници в русенското изложение.