Петък, 19 Октомври 2018 г.

Учениците от ЕГ "Пейо Яворов" бяха една седмица в Гърция по проект

Една седмица в гр. Каламата, Гърция бяха учениците от Езикова гимназия "Пейо Яворов" - Ралица, Калин, Йоана Ченева, Лора и учителите Златка Димитрова и Ванушка Димитрова по проект "Да сътворяваме мира чрез универсалното братство", финансиран по програма "Еразъм+". Те се срещнаха, работиха и общуваха с партньорите си от Франция, Гърция, Италия, Германия и Кипър.
Времето в Южна Гърция, блясъка на слънцето в Йонийско море, внезпно появяващия се и спиращ дъжд, зеленото на маслиновите градини, аромата на розмарин, босилек, риган, зехтин отключваше друг свят и друга чувствителност. Впечатляващо беше посещението в бежанския лагер. За пръв път не на телевизионен екран , а на живо – хора, напуснали домовете си заради живота си. Условията, създадени от ЕС и Гърция, дават възможност за обучение на гръцки език, на Корана, на основни социални умения. На входа ни посрещнаха с любопитство деца, след тях идваха мъжете – млади, стари , а жените стояха пред къщите. Не видяхме тъга, а любопитство към нас – външните. За всеки бежанец ЕС плаща по 800 евро на месец. Никой от тях не работеше /макар че имат право на това/, единични прекопани и засадени зеленчукови градинки, единични кокошарници. Останалите стоят и чакат документите си, за да продължат към Европа.
Това преживяване беше измерено и чрез дейност, свързана с остракизма /отхвърлянето, зародено като форма на демократичност още в Древна Гърция/. На брега на морето 50 ученици от шест страни от Европа пресъздадоха древния ритуал и разсъждаваха кого и защо отхвърляме хората, различни от нас. Задължително ли трябва да ги приемаме, а ако не можем – защо е така. Проектът не дава отговори, а създава условия за размисъл.
Всички бяха респектирани от археологическите музеи на открито – Древна Олимпия и Древна Месини. На големи площи, големи мащаби – стадион, амфитеатър, храмове, статуи, домове, терми, улици, площади. С фантазия и информационните табели човек може да се пренесе векове назад и да усети темпа на живеенето тогава.
Посещението в манастира Вулкано и манастира Микромани ни изведе високо в планината и в тишината на едни откъснати светове, изпълнени със звън на камбани, аромат на тамян и невероятни гледки, с които монасите може би бяха свикнали или не ги вълнуваха. Замъкът на франките Хлемуци впечатляваше със запазеността си. Сякаш франките преди година-две го бяха напуснали. Огромни помещения, огромни кули, огромни стени, огромни … битки за вярата, да бъде отвоювана, защитена, запазена. На върха на кулата се откриваше огромна панорамна гледка. Като контрапункт на мащабността беше селцето, в подножието на крепостта. Там беше един от обядите – местна кухня – вкусна и сервирана по домашному – с тигана, с вкусния хляб, домати с риган, розмарин, босилек и много, много зехтин, маслини – черни и зелени, едри и малки, овкусени и натурални /само със зехтин/, месо – и свинско, и пилешко, и … изобилие от вкусове и количество. Жената, сготвила с любов всичко, стоеше и ни гледаше с усмивка – как ядем, лакомо и с удоволствие от букета аромати и вкусове. Тя нямаше идея за гурме, за мастър шеф, за различни техники на готвене, усмихваше се и се радваше – на нас, на деня, на света.
Посещението в кметството на Каламата и срещата при кмета направи впечатление, че имаше икони – навсякъде – в заседателната зала, в кабинета на кмета, в офисите на служителите. За нас това бе странно. Учениците имаха възможността да седнат в стола на кмета, да разгледат папката със задачите, да пишат с кметските химикали, да четат … но всичко беше на гръцки. Остана споменът, снимките и усещането за кметския кабинет.
Учениците се запознаха с гръцкия бит, защото живяха в гръцки семейства и защото посетиха фермата Марини, в която правиха хляб и бисквити, хапнаха вкусна храна, домашно сирене, домашен хляб и пиха прясно изцеден портокалов сок, колкото искаха.
Последната вечер по традиция е закриването. Всички групи се представиха с песен, свързана с темата за мира, толерантността, доброто. Учениците от Езикава гимназия изпяха песента на Богдана Карадочева – "Дано" /"Ако до всяко добро същество, застане поне още едно…"/ и чрез изпълнението си впечатли всички. Нашето послание се съдържаше в текста на песента, който бе преведен на английски и раздаден на публиката.
Седмицата отмина неусетно бързо, но спомените, знанието за другия, приятелствата остават задълго, стават част от живота ни.
Автор: Ванушка Димитрова – старши учител по БЕЛ в ЕГ "П. Яворов"

Facebook коментари