Излезе от печат "Пресеченият път на свободата. Силистра 1940 – 1947" на Наталия Симеонова
Излезе от печат книгата "Пресеченият път на свободата. Силистра 1940 – 1947", чийто автор е докторът по история Наталия Симеонова, уредник в Регионален исторически музей - Силистра. Книгата е обем 428 страници и е отпечатана в издателство "Ковачев".
Монографията е посветена на важен и недостатъчно изследван проблем в новата и най-новата българска история – обществено-политическото и социално-икономическото развитие на Южна Добруджа след възвръщането й към България съгласно Крайовския договор (1940) и след установяването на контролираното от комунистите отечественофронтовско правителство (1944) до приемането на т.нар. Димитровска конституция (1947), с която окончателно е наложен сталинския (болшевишки) модел на държавно устройство в страната.
Книгата е написана на основата на богата документална база. В нея е разгледано обстойно развитието на град Силистра и прилежащата му околия, но въпросите, които са разработени, засягат целия Добруджански регион, а до голяма степен и цялата българска държава. В този смисъл изследването надхвърля рамките на едно краеведско (регионално) проучване.
Структурно научният труд е разпределен в два дяла, разделени на глави, параграфи и точки. Последователно авторът изследва двата противопоставящи се периода на обществено-политическо устройство, на пазарно и на централизирано държавно икономическо развитие. С много конкретен фактологически материал са показани развитието на стопанската и социалната политика на общината до 1944 г; ролята на Кредитните кооперации за възстановяване и успешно развитие на земеделието (1941–1944); оземляването на северодобруджанци и другите групи население; демографските процеси, произтичащи от Крайовския договор; духовният подем на града; установяването на отечественофронтовската власт; репресивните действия и мерки на комунистите спрямо политическия противник; "народният съд", за който по настояване на местните комунисти е променен законът, за да може да се разправят с дейците на ВДРО; изборите за Велико народно събрание (1946); неудачните икономически мерки на новата власт, довели до обявяването на околията за бедстваща; използването на Кредитите кооперации при създаване на ТКЗС; настаняването (1943) и депортирането (1946) на таврийските българи и т.н.
В монографията е включен значителен брой фотографии, които обогатяват текста, както и подробен биографичен указател.
Монографията е посветена на важен и недостатъчно изследван проблем в новата и най-новата българска история – обществено-политическото и социално-икономическото развитие на Южна Добруджа след възвръщането й към България съгласно Крайовския договор (1940) и след установяването на контролираното от комунистите отечественофронтовско правителство (1944) до приемането на т.нар. Димитровска конституция (1947), с която окончателно е наложен сталинския (болшевишки) модел на държавно устройство в страната.
Книгата е написана на основата на богата документална база. В нея е разгледано обстойно развитието на град Силистра и прилежащата му околия, но въпросите, които са разработени, засягат целия Добруджански регион, а до голяма степен и цялата българска държава. В този смисъл изследването надхвърля рамките на едно краеведско (регионално) проучване.
Структурно научният труд е разпределен в два дяла, разделени на глави, параграфи и точки. Последователно авторът изследва двата противопоставящи се периода на обществено-политическо устройство, на пазарно и на централизирано държавно икономическо развитие. С много конкретен фактологически материал са показани развитието на стопанската и социалната политика на общината до 1944 г; ролята на Кредитните кооперации за възстановяване и успешно развитие на земеделието (1941–1944); оземляването на северодобруджанци и другите групи население; демографските процеси, произтичащи от Крайовския договор; духовният подем на града; установяването на отечественофронтовската власт; репресивните действия и мерки на комунистите спрямо политическия противник; "народният съд", за който по настояване на местните комунисти е променен законът, за да може да се разправят с дейците на ВДРО; изборите за Велико народно събрание (1946); неудачните икономически мерки на новата власт, довели до обявяването на околията за бедстваща; използването на Кредитите кооперации при създаване на ТКЗС; настаняването (1943) и депортирането (1946) на таврийските българи и т.н.
В монографията е включен значителен брой фотографии, които обогатяват текста, както и подробен биографичен указател.