Възстановяват плаваща мелница в Тутракан
Готов е идейният проект за възстановяване на плаваща мелница край Тутракан. Проектът, който се осъществява в рамките на Програма "Обществен форум" на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС), е дело на арх. Павел Дочев от Националния институт за паметниците на културата. Изработен е макет на плаваща мелница от художника Веселин Николов по проекта на арх. Павел Дочев.
Моделът е в детайли, като е допълнен с тентата над предната палуба и е увеличен размерът на долапите (задвижващите водни колела). Според проекта мелницата трябва бъде действаща и там ще се предлагат на гостите специфични тестени изделия и други кулинарни специалитети от района.
Плаващи мелници край Тутракан е имало до 1940 година. Само една е просъществувала до 1942 година, но е пробита от ледоход и потъва. По исторически свидетелства такива мелници са използвани от римляните още през 537 година в река Тибър. Плаващата мелница, която се закотвя срещу течението на Дунав, има корабна платформа (думбаз). Отпред е остра, а отзад - скосена. Има дължина 30 метра, ширина 7 метра и височина 2,5 метра. През трюма минава хоризонтална дървена ос. Отвън са прикрепени големи дървени колела, които се въртят, задвижени от течението на водата. В средата на оста има вертикално зъбчато колело. То задвижва друго хоризонтално с вертикална ос, като отгоре на платформата задвижва хромела /воденичния камък/.
На платформата има "къща" за воденичаря и "пещ" за хляб и приготвяне на храна. Обикновено мелниците са били с по един камък (хромел) и са мелели пшеничено брашно, малай (царевично брашно ) и ярма за добитъка.
Моделът е в детайли, като е допълнен с тентата над предната палуба и е увеличен размерът на долапите (задвижващите водни колела). Според проекта мелницата трябва бъде действаща и там ще се предлагат на гостите специфични тестени изделия и други кулинарни специалитети от района.
Плаващи мелници край Тутракан е имало до 1940 година. Само една е просъществувала до 1942 година, но е пробита от ледоход и потъва. По исторически свидетелства такива мелници са използвани от римляните още през 537 година в река Тибър. Плаващата мелница, която се закотвя срещу течението на Дунав, има корабна платформа (думбаз). Отпред е остра, а отзад - скосена. Има дължина 30 метра, ширина 7 метра и височина 2,5 метра. През трюма минава хоризонтална дървена ос. Отвън са прикрепени големи дървени колела, които се въртят, задвижени от течението на водата. В средата на оста има вертикално зъбчато колело. То задвижва друго хоризонтално с вертикална ос, като отгоре на платформата задвижва хромела /воденичния камък/.
На платформата има "къща" за воденичаря и "пещ" за хляб и приготвяне на храна. Обикновено мелниците са били с по един камък (хромел) и са мелели пшеничено брашно, малай (царевично брашно ) и ярма за добитъка.
Facebook коментари