Лекаря, нарекъл чиновниците олигофрени започнал кариерата си в Силистра

Д-р Владимир Атанасов е неврохирург в болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ). Доскоро бе шеф на спешното отделение, но бе свален от поста след емоционално изказване по адрес на чиновници в здравното министерство. Упрекна ги, че не четат наредбите, които си противоречат взаимно. Смелостта на критиката и гражданската му позиция предизвикаха емоционални отзиви. Премиерът Борисов го защити и каза, че лично той не би се разсърдил на такова изказване.
Препечатваме част от интервюто му в "24 часа". Откъдето разбираме как д-р Атанасов е започнал своята кариера в Силистра.
-Къде започнахте кариерата си?
- Завърших медицина през 1984 г. От София съм, но бях назначен като хирург в Окръжната болница на Силистра. Първият ми работен ден бе на 29 октомври. Бях в хирургичното отделение, но постепенно се преместих в "Бърза помощ". Главният лекар оттам се обади и каза: софиянецът да слиза и да дава дежурства. Всички други лекари бяха избягали. Така аз, ужасен и с костюм, се качих на линейката и за първи път сам отидох при пациенти.
- Какво научихте там за спешната помощ?
- Имаше една пишеща машина в бараката, където работехме. Аз реших да си направя проучване дали едно повикване е основателно или не. Определих си, че това ще са следващите 100 повиквания, на които аз лично ще отида. Началникът ме видя и попита какво правя. Обясних му, но лицето му се вкамени и каза: забранявам! По-късно разбрах защо. От 100 повиквания само 2 се оказаха спешни в медицинския смисъл.
- След сегашното ви изказване за спешната помощ всички видяха какво стана, случвало ли се е и преди да си навлечете гнева на началниците?
- О, да. Беше през една тежка зима, когато стегна минус 23 градуса и Дунав замръзна. Имаше режим на тока, а и като капак - тръбата на парното в болницата се пукна. Пациентите лежаха завити с по 4-5 одеяла.
Оперираме, отворили сме гръбнака на пациентка и токът спира.
Имахме генератор, но той се повреди и ние запалихме газена лампа. Разправяхме се с енергото и токът дойде по едно време. На другия ден звънят от министерството на здравеопазването. Питат ме, а аз разказах и за режима, и за спуканото парно. На другия ден главният лекар много ядосан ми вика: ти какъв си, че да даваш информация!
- Колко време издържахте в Силистра?
- Предлагаха ми да се върна в София за специализация по хирургия, но майка ми беше пенсионер. Трябваше да работя, за да се издържам. Видях в обявите на "Държавен вестник", че се разкрива клиника по спешна хирургия на територията на ИСУЛ. Така дойдох в тази болница през декември 1985 г. През 1994 г. се прехвърлих в клиниката по неврохирургия. Бил съм и 10 г. републикански консултант.