141 години силистренска журналистика: От първия вестник "Време" до тревожното бъдеще на регионалния печат
В своето изложение Георгиев проследи развитието на вестникарството в Крайдунавска Добруджа, преминало през периоди на подем, политически промени, икономически трудности и постепенно свиване на печатните издания.
24 септември 1885 г. – раждането на силистренската журналистика
Началото на местния периодичен печат е поставено на 24 септември 1885 г., когато в Силистра излиза първият брой на вестник "Време".
Негов създател е едва 23-годишният Димитър Бъчваров, останал в историята като първия професионален журналист в крайдунавския град.
Изданието си поставя амбициозната задача да разпространява "новини, книжовност и литература". Въпреки краткия си живот от само десет броя, "Време" отразява едни от най-значимите събития в българската история.
Сред основните му теми е Съединението на България, а последните два броя съдържат телеграми от фронта на Сръбско-българската война при Сливница.
Още два вестника се появяват в Силистра през 1885 година
Само две седмици след началото на "Време" в Силистра започва да излиза и вестник "Телеграф".
Негов издател е Никола Живков – съредактор на Христо Ботев и автор на текста на "Шуми Марица", превърнала се по-късно в национален химн на България.
"Телеграф" просъществува в шест броя.
През същата година се появява и вестник "Зора", издаван от братята Димитър и Георги Иванови, собственици на печатница в града. Той се оказва значително по-дълготраен и до януари 1887 г. излизат общо 155 негови броя.
Тутракан и Дулово също изграждат свои вестникарски традиции
Развитието на периодичния печат постепенно обхваща и други населени места в Крайдунавска Добруджа.
На 6 септември 1887 г. в Тутракан излиза първият местен вестник "Бряг" под редакцията на Тодор Кескинев.
По данни, представени от Йордан Георгиев, в края на XIX и началото на XX век в Тутракан работят три печатници, а до 1915 г. там са издадени 11 периодични издания и 60 книги.
Първият вестник в днешния град Дулово се появява през 1903 г.
Вестник "Подем" и промените след 1940 година
Нов етап в историята на силистренския печат настъпва след връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.
В периода 1940–1944 г. единственото местно печатно издание е вестник "Подем", орган на Общогражданския комитет за културно повдигане на Силистра.
От общо 191 броя на изданието са запазени 189.
През годините на Втората световна война съдържанието на вестника придобива изразен реакционен и фашистки характер. Последният му брой излиза на 8 септември 1944 г.
След политическата промяна на 9 септември започва издаването на "Свободна Добруджа", който съществува до 1947 г.
За периода между 1947 и 1956 г. няма запазен вестник от Крайдунавска Добруджа.
"Силистренска трибуна" достига тираж от 10 000 броя
В следващите десетилетия основно регионално издание става "Силистренска трибуна".
Вестникът достига тираж от 10 000 броя и излиза до три пъти седмично, като се превръща в един от основните източници на информация за обществено-политическия, икономическия и културния живот в региона.
На 9 септември 1962 г. в Тутракан започва да излиза "Тутракански глас", който според представената информация продължава да се издава и днес.
По думите на Георгиев той е единственият градски вестник в област Силистра към настоящия момент. Общински печатни издания с месечна периодичност имат също Ситово и Главиница.
След 1989 г. Силистра преживява нов вестникарски подем
Демократичните промени създават условия за появата на множество нови местни печатни издания.
Сред тях са "Порт Силистра", "Нова силистренска трибуна", "Спектър Силистра", "Оркус", по-късно преименуван на "Силистра ПЛЮС" и "Събеседник", както и "Дръстър Силистра".
През следващите години излизат още "Седмичник", "Силистра ПРЕС" и "Силистренски бряг".
В Тутракан се появява "Тутракански бряг", който вече не се издава, а в Дулово за различни периоди съществуват "Дуловска искра", "Дуловски вести" и "Дуловска хроника".
Сред специализираните местни издания са рекламните вестници "Обяви" и "Бизнес и реклама".
Част от тези медии постепенно прекратяват дейността си, докато други продължават да съществуват с ограничен обем или по-рядка периодичност.
Регионалният печат в България е загубил 63% от тиража си
Особено тревожна е картината, която Йордан Георгиев представи за съвременното състояние на регионалната преса.
По думите му през последните пет години броят на регионалните вестници в България е намалял до около 100, а общият им тираж се е свил с 63%.
Най-сериозно засегнат е Североизточният регион, където печатните издания са силно ограничени.
Георгиев посочи, че във Варна и Шумен вече няма регионални вестници.
Финансови трудности, липса на кадри и отслабване на журналистическите стандарти
Сред основните предизвикателства пред местните медии председателят на силистренското журналистическо дружество открои недостатъчното финансиране, недостига на подготвени журналистически кадри и проблемите с професионалните стандарти.
Според него критичната регионална журналистика постепенно отстъпва място на публикации, базирани предимно на прессъобщения, институционална информация и съдържание от социалните мрежи.
Той обърна внимание на случаите, при които подобни материали се публикуват без достатъчна проверка, допълнителна журналистическа работа и редакционна намеса.
Тази тенденция поставя въпроси за независимостта на местните медии и способността им да изпълняват обществената си функция.
Необходима ли е държавна подкрепа за местната журналистика?
Йордан Георгиев припомни и проведената през декември 2024 г. дискусия, организирана от Съюза на българските журналисти, посветена на проблемите на регионалните медии.
Сред обсъжданите предложения са били възможности за държавна подкрепа на местните издания и гарантиране на достъпа им до обществена информация.
По думите му сравнителен доклад за медийната среда в Европейския съюз определя състоянието на местните медии в България като тревожно.
141 години история и въпросът за бъдещето
От първите десет броя на "Време" през 1885 г. до днешната медийна среда журналистиката в Силистра е преминала през множество исторически изпитания.
Поколения журналисти, редактори, печатари и издатели са оставили своя принос за документирането на живота в Крайдунавска Добруджа.
Представената от Йордан Георгиев история показва не само богатото наследство на силистренския печат, но и мащаба на предизвикателствата пред съвременните регионални медии.
В условията на променяща се информационна среда основният въпрос остава как местната журналистика да запази своята независимост, достоверност и обществена значимост.
Редактор "Екип на Кворум"