Край на опашките пред ТЕЛК? Подготвят изцяло електронна процедура и проверки с изкуствен интелект
Сериозни промени в начина, по който хората с увреждания преминават през процедурите за медицинска експертиза, предвиждат изменения в Закона за здравето, приети на първо четене от Народното събрание. Целта е документите за ТЕЛК да се подават по-лесно по електронен път, а специализиран софтуер, включително с използване на изкуствен интелект, да подпомага контрола върху експертните решения. Ако бъдат окончателно одобрени, новите правила могат значително да намалят административната тежест за стотици хиляди граждани.
Предложените изменения са внесени от народния представител от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев и група депутати. Те предвиждат разширяване на електронното административно обслужване и въвеждане на автоматизирана система за оценка на риска при медицинската експертиза.
Документите за ТЕЛК ще могат да се подават и с облачен електронен подпис
Една от основните промени е възможността за по-достъпно електронно подаване на необходимите документи.
В момента гражданите вече могат да подават заявления за ТЕЛК онлайн чрез квалифициран електронен подпис, но предложените изменения целят процедурата да стане още по-достъпна.
Предвижда се документите да могат да се подават и чрез облачен електронен подпис, което ще улесни хората, които не разполагат с традиционен квалифициран електронен подпис.
Пред bTV д-р Александър Симидчиев обясни, че идеята е гражданите да могат да използват и облачен подпис, който може да бъде получен безплатно.
Очакванията са по-широкото използване на електронните услуги да намали необходимостта от посещения на административни гишета и чакане на опашки.
Историята на майка на дете с аутизъм показва трудностите
За проблемите, с които се сблъскват семействата на деца с увреждания, разказва Евгения Цветкова, чийто син е диагностициран с аутизъм на тригодишна възраст.
Първото посещение за медицинска експертиза остава в спомените ѝ като изключително тежко преживяване.
По думите ѝ детето било много хиперактивно и не можело да стои продължително на едно място, а чакането пред комисията отнемало много време.
Подобни ситуации показват колко важно е административните процедури да бъдат съобразени с потребностите на хората с увреждания и техните семейства.
Изкуствен интелект ще подпомага проверките на експертните решения
Друга съществена част от законопроекта е въвеждането на автоматизирани механизми за анализ на информацията, използвана при медицинската експертиза.
Предвижда се данните от документите да бъдат обработвани в електронна система, която да позволява оценка на риска, включително с помощта на изкуствен интелект.
Софтуерът ще подпомага разграничаването на обичайните случаи от тези, при които има основания за допълнителна проверка.
Целта е експертните решения с по-висок риск от нередности да бъдат подлагани на засилен контрол.
Важно е, че изкуственият интелект няма да замени лекарските комисии. Отговорността за медицинските решения ще продължи да бъде на компетентните специалисти.
Над 800 хиляди души в България имат ТЕЛК по данни, цитирани от вносителя
Според д-р Александър Симидчиев в България има над 800 хиляди души с експертни решения на ТЕЛК.
Народният представител смята, че подобряването на контрола може да помогне за ограничаване на случаите на неправомерно издадени решения.
По думите му средствата за социална подкрепа трябва да достигат до хората, които действително се нуждаят от тях.
Посоченият общ брой лица с ТЕЛК сам по себе си обаче не доказва наличието на злоупотреби. Именно затова предложената система трябва да осигурява обективни проверки, основани на надеждни данни и ясни критерии.
Поставени са въпроси за защитата на личните данни
При разглеждането на законопроекта в парламентарната Комисия по здравеопазването са били обсъдени и рисковете, свързани с автоматизираната обработка на чувствителна медицинска информация.
Омбудсманът е подкрепил принципно идеята за промените, но е обърнал внимание на необходимостта от по-прецизни текстове относно защитата на личните и здравните данни, прозрачността на автоматизираните механизми и оценката на риска.
От парламентарните документи става ясно още, че министерствата на здравеопазването, труда и социалната политика и иновациите и дигиталната трансформация не са подкрепили законопроекта в представения му вид.
Тези въпроси предстои да бъдат обсъдени при окончателното оформяне на законовите текстове.
Кога ще влязат в сила промените?
Към 8 ноември 2026 г. промените са преминали първо четене, но все още не са окончателно приети и не са влезли в сила.
Очаква се второто четене да се проведе до края на ноември, като междувременно текстовете могат да бъдат допълнени и прецизирани.
Дотогава гражданите могат да използват действащите начини за подаване на заявления за ТЕЛК – на място в регионалната картотека за медицинска експертиза, по пощата или по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Подробна информация за действащите процедури е публикувана на официалния сайт на Министерството на здравеопазването.
Ако новите правила бъдат окончателно приети и приложени успешно, те биха могли да улеснят значително хората с увреждания и техните семейства, включително в област Силистра, като намалят административните затруднения и подобрят контрола върху медицинската експертиза.
Редактор "Екип на Кворум"
Предложените изменения са внесени от народния представител от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев и група депутати. Те предвиждат разширяване на електронното административно обслужване и въвеждане на автоматизирана система за оценка на риска при медицинската експертиза.
Документите за ТЕЛК ще могат да се подават и с облачен електронен подпис
Една от основните промени е възможността за по-достъпно електронно подаване на необходимите документи.
В момента гражданите вече могат да подават заявления за ТЕЛК онлайн чрез квалифициран електронен подпис, но предложените изменения целят процедурата да стане още по-достъпна.
Предвижда се документите да могат да се подават и чрез облачен електронен подпис, което ще улесни хората, които не разполагат с традиционен квалифициран електронен подпис.
Пред bTV д-р Александър Симидчиев обясни, че идеята е гражданите да могат да използват и облачен подпис, който може да бъде получен безплатно.
Очакванията са по-широкото използване на електронните услуги да намали необходимостта от посещения на административни гишета и чакане на опашки.
Историята на майка на дете с аутизъм показва трудностите
За проблемите, с които се сблъскват семействата на деца с увреждания, разказва Евгения Цветкова, чийто син е диагностициран с аутизъм на тригодишна възраст.
Първото посещение за медицинска експертиза остава в спомените ѝ като изключително тежко преживяване.
По думите ѝ детето било много хиперактивно и не можело да стои продължително на едно място, а чакането пред комисията отнемало много време.
Подобни ситуации показват колко важно е административните процедури да бъдат съобразени с потребностите на хората с увреждания и техните семейства.
Изкуствен интелект ще подпомага проверките на експертните решения
Друга съществена част от законопроекта е въвеждането на автоматизирани механизми за анализ на информацията, използвана при медицинската експертиза.
Предвижда се данните от документите да бъдат обработвани в електронна система, която да позволява оценка на риска, включително с помощта на изкуствен интелект.
Софтуерът ще подпомага разграничаването на обичайните случаи от тези, при които има основания за допълнителна проверка.
Целта е експертните решения с по-висок риск от нередности да бъдат подлагани на засилен контрол.
Важно е, че изкуственият интелект няма да замени лекарските комисии. Отговорността за медицинските решения ще продължи да бъде на компетентните специалисти.
Над 800 хиляди души в България имат ТЕЛК по данни, цитирани от вносителя
Според д-р Александър Симидчиев в България има над 800 хиляди души с експертни решения на ТЕЛК.
Народният представител смята, че подобряването на контрола може да помогне за ограничаване на случаите на неправомерно издадени решения.
По думите му средствата за социална подкрепа трябва да достигат до хората, които действително се нуждаят от тях.
Посоченият общ брой лица с ТЕЛК сам по себе си обаче не доказва наличието на злоупотреби. Именно затова предложената система трябва да осигурява обективни проверки, основани на надеждни данни и ясни критерии.
Поставени са въпроси за защитата на личните данни
При разглеждането на законопроекта в парламентарната Комисия по здравеопазването са били обсъдени и рисковете, свързани с автоматизираната обработка на чувствителна медицинска информация.
Омбудсманът е подкрепил принципно идеята за промените, но е обърнал внимание на необходимостта от по-прецизни текстове относно защитата на личните и здравните данни, прозрачността на автоматизираните механизми и оценката на риска.
От парламентарните документи става ясно още, че министерствата на здравеопазването, труда и социалната политика и иновациите и дигиталната трансформация не са подкрепили законопроекта в представения му вид.
Тези въпроси предстои да бъдат обсъдени при окончателното оформяне на законовите текстове.
Кога ще влязат в сила промените?
Към 8 ноември 2026 г. промените са преминали първо четене, но все още не са окончателно приети и не са влезли в сила.
Очаква се второто четене да се проведе до края на ноември, като междувременно текстовете могат да бъдат допълнени и прецизирани.
Дотогава гражданите могат да използват действащите начини за подаване на заявления за ТЕЛК – на място в регионалната картотека за медицинска експертиза, по пощата или по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Подробна информация за действащите процедури е публикувана на официалния сайт на Министерството на здравеопазването.
Ако новите правила бъдат окончателно приети и приложени успешно, те биха могли да улеснят значително хората с увреждания и техните семейства, включително в област Силистра, като намалят административните затруднения и подобрят контрола върху медицинската експертиза.
Редактор "Екип на Кворум"