България е сред страните с най-висока инфлация в ЕС: Олиото и маслото са с 42% по-скъпи от средноевропейските цени
Според представения анализ цените на редица основни храни в България нарастват значително по-бързо, отколкото в останалите държави от Европейския съюз.
Виолета Иванова поставя под въпрос икономическата обоснованост на част от увеличенията, особено при продуктите, за които България разполага със собствено производство и значителни количества суровини.
България с 6% годишна инфлация през октомври
По данни на Евростат годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е достигнала 6% през октомври 2026 г.
Това представлява увеличение спрямо септември, когато показателят е бил 5,6%.
През септември България е заемала трето място в Европейския съюз по годишна инфлация след Румъния и Литва.
Предварителните данни за октомври показват, че страната ни остава сред държавите с най-сериозно поскъпване. Сред страните с публикувани октомврийски данни Литва отчита 6,1%, а България – 6%.
Хлябът, зеленчуците и рибата поскъпват по-бързо от средното за ЕС
Един от примерите, посочени в анализа на КНСБ, е цената на хляба.
За година хлябът в България е поскъпнал с 1,5%, докато средното увеличение за Европейския съюз е едва 0,4%.
Според Виолета Иванова това повдига въпроси за причините за поскъпването, тъй като България е сред значимите производители и износители на пшеница.
Още по-сериозни са разликите при други хранителни продукти.
Рибата и морските дарове са поскъпнали със 7,1% в България при средно увеличение от 3,5% в ЕС.
При зеленчуците годишният ръст достига 7,4%, докато средноевропейското увеличение е 4,7%.
Цените на безалкохолните напитки са нараснали с 4,6% у нас при 2,1% средно за ЕС.
При готовите и готвените храни повишението в България е 2%, докато средно за Европейския съюз е 0,6%.
В 14 държави от ЕС храните поевтиняват
Според представените от КНСБ данни общото годишно поскъпване на храните в България достига 1,6%, докато средното увеличение за Европейския съюз е 0,6%.
На пръв поглед този ръст не изглежда особено висок, но от синдикалния институт подчертават, че той идва след значително поскъпване през предходната година.
В същото време в редица европейски държави се отчита обратната тенденция.
В Швеция цените на храните са намалели с 5,9% на годишна база, а в Унгария спадът е приблизително 5%.
Общо 14 държави от Европейския съюз отчитат поевтиняване на храните, като сред тях са Латвия, Чехия, Словакия, Литва, Дания и Нидерландия.
Тези сравнения според КНСБ показват, че динамиката на цените на хранителните продукти в България се различава съществено от тенденциите в значителна част от европейските икономики.
Олиото и маслото са с близо 42% по-скъпи от средното за ЕС
Особено тревожни са данните за равнището на цените на някои основни хранителни продукти.
Според цитирания анализ цените на олиото и маслото в България са с близо 42% над средното равнище за Европейския съюз.
При млякото и млечните продукти ценовото равнище е с 26% по-високо от средноевропейското.
Захарта и сладкарските изделия също са по-скъпи у нас – с 15,8% над средното за ЕС.
Тези разлики са особено съществени на фона на по-ниските доходи в България.
Цените доближават европейските, но доходите изостават
По данни, представени от КНСБ, общото ценово равнище в България вече достига 91% от средното за Европейския съюз.
Същевременно равнището на доходите е около 68% от средноевропейското.
Това означава, че цените на стоките и услугите се доближават до европейските значително повече, отколкото доходите на населението.
Разликата се отразява пряко върху покупателната способност, особено при домакинствата с ниски доходи, за които разходите за храна заемат голяма част от месечния бюджет.
В свое изявление от 6 ноември Виолета Иванова посочва, че средно около 30% от доходите на домакинствата отиват за храна, а при хората с ниски доходи този дял достига приблизително 50%.
Поскъпването се усеща най-силно при домакинствата с ниски доходи
Разходите за основни хранителни продукти имат особено голямо значение за възрастните хора, семействата с деца и работещите с ниски възнаграждения.
За жителите на Силистра и областта, както и за останалите български домакинства, увеличението на цените означава по-високи разходи за ежедневни покупки.
От КНСБ предупреждават, че когато цените растат по-бързо от доходите, реалната покупателна способност намалява.
Синдикалните експерти настояват да се обърне внимание както на причините за поскъпването на основните продукти, така и на необходимостта от повишаване на доходите.
Данните очертават сериозно предизвикателство пред българската икономика – цените на редица основни стоки вече достигат или надвишават европейските, докато доходите на населението продължават да изостават от средното равнище в ЕС.
Редактор "Екип на Кворум"