Проф. Георги Атанасов за протестите във Франция: Хранителната среда на революциите е социалното неравенство

Историкът от Силистра проф. д.и.н. Георги Атанасов направи исторически паралел между мащабните протести във Франция и някои от големите революционни процеси в европейската история. В своя позиция той поставя акцент върху социалното неравенство, високите цени, отслабването на средната класа и недоверието към управлението като фактори, които според него създават условия за дълбоки обществени сътресения.

Коментарът му идва след масовите демонстрации във Франция на 17 октомври. По данни на френския министър на вътрешните работи в протестите са участвали около 550 000 души, докато организаторите посочват приблизително 800 000. Демонстрациите бяха свързани основно с поскъпването на живота и проблемите в публичните услуги и образованието. В редица градове се стигна и до сериозни сблъсъци, палежи и грабежи, въпреки че голяма част от шествията преминаха мирно.

Според проф. Атанасов случващото се не трябва да се обяснява единствено с конкретни политици, партии или обществени групи.

"Но това си е направо революция!", пише историкът, като прави паралели с Френската революция от 1789 г., Октомврийската революция в Русия през 1917 г., Английската революция от XVII век и Владайското въстание в България.

Основната му теза е, че революционните процеси не възникват единствено вследствие действията на известни политически лидери. Според него личности като Мирабо, Дантон и Робеспиер във Франция или Ленин и Троцки в Русия се появяват на историческата сцена, когато вече са натрупани сериозни обществени, икономически и политически противоречия.

Като пример той посочва Франция в навечерието на революцията от 1789 г. – силна европейска държава, но изправена пред тежки държавни дългове, проблеми в данъчната система и сериозни затруднения за голяма част от населението.

Подобни паралели проф. Атанасов прави с Англия преди революцията от 1642 г. и Русия преди събитията от 1917 г., като откроява социалното напрежение, бедността, високите цени и кризата в доверието към управляващите.

Силистренският историк отправя критична оценка и към съвременното политическо управление във Франция, като противопоставя президентствата на Франсоа Митеран и Жак Ширак на последвалите управления на Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон. Това е лична оценка на проф. Атанасов, а не констатация за причините за настоящите протести.

Той припомня и протестното движение на "жълтите жилетки" като предходен сигнал за натрупващото се обществено недоволство. Новите протести действително включват и представители на това движение, наред със синдикални и студентски организации.

Особено внимание в анализа си проф. Атанасов отделя на разпределението на богатството и състоянието на средната класа.

По думите му концентрацията на финансов ресурс в сравнително тесен обществен слой, задълбочаването на социалните различия, високите цени и чувството за несправедливост представляват "хранителната среда на революциите".

Историкът подчертава, че не одобрява насилието, но смята, че историческият опит помага да бъдат разбрани причините, поради които при тежки обществени кризи част от протестите могат да прераснат в насилствени действия.

Напрежението във Франция остава високо. След събитията от 17 октомври студентски организации и представители на движението на "жълтите жилетки" призоваха за нови демонстрации на 24 октомври, а френските власти обявиха засилени мерки за сигурност.

Редактор "Екип на Кворум"