Тристранката не постигна съгласие за минимална заплата от 660 евро през 2027 г.
Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложението на правителството минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. да бъде 660 евро. Работодателските организации подкрепиха предложения размер, докато синдикатите се обявиха против него.
Предложението предвижда увеличение на минималното възнаграждение с 39,80 евро спрямо размера от 620,20 евро през 2026 г., или ръст от 6,4%. Проектът за минимална заплата от 660 евро беше публикуван от правителството по-рано през октомври.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи по време на заседанието, че предложеният размер е съобразен с възможностите на държавния бюджет и е близо до горната граница, определена по новия механизъм за изчисляване на минималното възнаграждение.
По думите ѝ увеличението ще засегне около 462 000 работници и служители. Ефремова отбеляза още, че ръстът от 6,4% надхвърля посочената годишна инфлация от 5,7%.
Синдикалните организации обаче не приеха аргументите на правителството и настояха за по-висока минимална заплата.
КНСБ поддържа позицията си, че минималното възнаграждение през 2027 г. трябва да бъде 690 евро. От синдиката настояват за прилагане на досегашния подход, при който минималната работна заплата се определя на база 50% от средната работна заплата. Искането за размер от 690 евро беше заявено от КНСБ и преди заседанието на НСТС.
Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Ионаис Партениотис също възрази срещу предложението. По негови изчисления след приспадането на личните осигурителни вноски и данъка върху доходите при минимална заплата от 660 евро работникът би получил нетно 512,16 евро.
Работодателските организации подкрепиха предложението на държавата, като сред основните им аргументи са предвидимостта и съобразяването на размера на минималното възнаграждение с икономическите и бюджетните възможности. Разминаването в позициите доведе до липса на общо решение в тристранния съвет.
По време на заседанието министърът на финансите Гълъб Донев постави темата и в контекста на състоянието на публичните финанси. Той посочи, че според публикуваните от Евростат данни бюджетният дефицит за 2025 г. е 4% от брутния вътрешен продукт.
Според Донев натрупаните фискални дисбаланси оказват влияние и върху бюджетите за следващите години, поради което са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина.
"Решенията, които предлагаме днес, трябва да са разумният и възможен баланс между финансовата устойчивост и социалната отговорност", заяви финансовият министър.
Липсата на съгласие в НСТС не означава, че размерът от 660 евро е окончателно отхвърлен. Това остава предложението на правителството за минимална работна заплата от 1 януари 2027 г., като окончателното решение предстои да бъде взето от Министерския съвет. Преди заседанието социалният министър също посочи, че 660 евро е работен вариант, а окончателното решение предстои.
Редактор "Екип на Кворум"
Предложението предвижда увеличение на минималното възнаграждение с 39,80 евро спрямо размера от 620,20 евро през 2026 г., или ръст от 6,4%. Проектът за минимална заплата от 660 евро беше публикуван от правителството по-рано през октомври.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи по време на заседанието, че предложеният размер е съобразен с възможностите на държавния бюджет и е близо до горната граница, определена по новия механизъм за изчисляване на минималното възнаграждение.
По думите ѝ увеличението ще засегне около 462 000 работници и служители. Ефремова отбеляза още, че ръстът от 6,4% надхвърля посочената годишна инфлация от 5,7%.
Синдикалните организации обаче не приеха аргументите на правителството и настояха за по-висока минимална заплата.
КНСБ поддържа позицията си, че минималното възнаграждение през 2027 г. трябва да бъде 690 евро. От синдиката настояват за прилагане на досегашния подход, при който минималната работна заплата се определя на база 50% от средната работна заплата. Искането за размер от 690 евро беше заявено от КНСБ и преди заседанието на НСТС.
Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Ионаис Партениотис също възрази срещу предложението. По негови изчисления след приспадането на личните осигурителни вноски и данъка върху доходите при минимална заплата от 660 евро работникът би получил нетно 512,16 евро.
Работодателските организации подкрепиха предложението на държавата, като сред основните им аргументи са предвидимостта и съобразяването на размера на минималното възнаграждение с икономическите и бюджетните възможности. Разминаването в позициите доведе до липса на общо решение в тристранния съвет.
По време на заседанието министърът на финансите Гълъб Донев постави темата и в контекста на състоянието на публичните финанси. Той посочи, че според публикуваните от Евростат данни бюджетният дефицит за 2025 г. е 4% от брутния вътрешен продукт.
Според Донев натрупаните фискални дисбаланси оказват влияние и върху бюджетите за следващите години, поради което са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина.
"Решенията, които предлагаме днес, трябва да са разумният и възможен баланс между финансовата устойчивост и социалната отговорност", заяви финансовият министър.
Липсата на съгласие в НСТС не означава, че размерът от 660 евро е окончателно отхвърлен. Това остава предложението на правителството за минимална работна заплата от 1 януари 2027 г., като окончателното решение предстои да бъде взето от Министерския съвет. Преди заседанието социалният министър също посочи, че 660 евро е работен вариант, а окончателното решение предстои.
Редактор "Екип на Кворум"