Предлагат бързи кредити да не се отпускат на хора с доходи под линията на бедност
Нови предложения за по-строги правила при бързите кредити са внесени по проекта на нов Закон за потребителския кредит, разглеждан в Народното събрание. Сред идеите са забрана за отпускане на заеми на хора с лоша кредитна история или на лица, които след плащане на месечната вноска остават с доход под необходимия минимум за живот.
Адвокат Николай Лалев предлага максималният годишен процент на разходите (ГПР) да бъде обвързан с цената на банковите кредити. Според изчисленията му това би довело до таван на ГПР от около 14,55%, вместо действащото ограничение, което на практика достига около 52%.
В становището се обръща внимание и на случаи, при които при големи бързи кредити се изисква ипотека върху недвижим имот. Посочен е пример със заем от 100 хил. евро, при който след договорни и наказателни лихви, неустойки и разходи общото задължение може да достигне 230–250 хил. евро.
Отделно адвокат Десислава Филипова предлага, ако кредиторът не е направил реална оценка дали клиентът може да изплаща заема, потребителят да връща само главницата, без лихви и други разходи. Идеята е оценката да включва доходите, разходите за издръжка и текущите задължения на клиента.
Предлага се още всички разходи по кредита – включително плащания към гаранти, застрахователи, посредници и свързани лица – да бъдат включвани при изчисляването на ГПР, за да се ограничат скритите такси.
Сред предложенията е и при просрочие клиентът да дължи единствено законната лихва върху неплатената главница, без допълнителни наказателни лихви, такси за събиране и други начисления.
Предложенията са част от становища по законопроекта и предстои да стане ясно кои от тях ще бъдат приети при окончателното обсъждане на текстовете.
Редактор "Екип на Кворум"
Адвокат Николай Лалев предлага максималният годишен процент на разходите (ГПР) да бъде обвързан с цената на банковите кредити. Според изчисленията му това би довело до таван на ГПР от около 14,55%, вместо действащото ограничение, което на практика достига около 52%.
В становището се обръща внимание и на случаи, при които при големи бързи кредити се изисква ипотека върху недвижим имот. Посочен е пример със заем от 100 хил. евро, при който след договорни и наказателни лихви, неустойки и разходи общото задължение може да достигне 230–250 хил. евро.
Отделно адвокат Десислава Филипова предлага, ако кредиторът не е направил реална оценка дали клиентът може да изплаща заема, потребителят да връща само главницата, без лихви и други разходи. Идеята е оценката да включва доходите, разходите за издръжка и текущите задължения на клиента.
Предлага се още всички разходи по кредита – включително плащания към гаранти, застрахователи, посредници и свързани лица – да бъдат включвани при изчисляването на ГПР, за да се ограничат скритите такси.
Сред предложенията е и при просрочие клиентът да дължи единствено законната лихва върху неплатената главница, без допълнителни наказателни лихви, такси за събиране и други начисления.
Предложенията са част от становища по законопроекта и предстои да стане ясно кои от тях ще бъдат приети при окончателното обсъждане на текстовете.
Редактор "Екип на Кворум"