Проф. Георги Атанасов от Силистра защити тезата, че тленните останки от "Св. Ахил" са на цар Самуил
Историкът проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра се включи в дискусията около идентификацията на тленните останки, открити в базиликата "Св. Ахил" на острова в Преспанското езеро и традиционно свързвани с цар Самуил.
Повод за коментара му са появилите се съмнения дали погребението действително принадлежи на българския владетел, включително аргументът, че останките не били положени в саркофаг.
Според проф. Атанасов археологическата ситуация в "Св. Ахил" подкрепя тезата за владетелски погребения. Той посочва, че четирите гроба, свързвани съответно с Иван Владислав, Иван Владимир, Самуил и Гаврил-Радомир, се намират в самия наос на храма – място, използвано през IX–XI век за погребения на владетели и представители на най-висшата аристокрация.
Историкът обръща внимание и на конструкцията на гроба, определена от археолога Николаос Мутсопулос като саркофаг, макар той да не е монолитно изсечен, а да е изграден от мраморни плочи. Над него е оформен и аркосолий – архитектурно съоръжение, характерно за високостатусни погребения.
Като допълнителен аргумент проф. Атанасов посочва антропологическия анализ на скелета, при който е установена добре зараснала фрактура на лявата предмишница. Тази травма традиционно се свързва с раняването на Самуил при битката при Сперхей през 997 г.
По думите му мястото на гроба, монументалното съоръжение, мраморният саркофаг, аркосолият и антропологическите данни трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност. Според проф. Атанасов именно комплексът от тези обстоятелства дава сериозни основания останките да бъдат идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.
Редактор "Екип на Кворум"
Повод за коментара му са появилите се съмнения дали погребението действително принадлежи на българския владетел, включително аргументът, че останките не били положени в саркофаг.
Според проф. Атанасов археологическата ситуация в "Св. Ахил" подкрепя тезата за владетелски погребения. Той посочва, че четирите гроба, свързвани съответно с Иван Владислав, Иван Владимир, Самуил и Гаврил-Радомир, се намират в самия наос на храма – място, използвано през IX–XI век за погребения на владетели и представители на най-висшата аристокрация.
Историкът обръща внимание и на конструкцията на гроба, определена от археолога Николаос Мутсопулос като саркофаг, макар той да не е монолитно изсечен, а да е изграден от мраморни плочи. Над него е оформен и аркосолий – архитектурно съоръжение, характерно за високостатусни погребения.
Като допълнителен аргумент проф. Атанасов посочва антропологическия анализ на скелета, при който е установена добре зараснала фрактура на лявата предмишница. Тази травма традиционно се свързва с раняването на Самуил при битката при Сперхей през 997 г.
По думите му мястото на гроба, монументалното съоръжение, мраморният саркофаг, аркосолият и антропологическите данни трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност. Според проф. Атанасов именно комплексът от тези обстоятелства дава сериозни основания останките да бъдат идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.
Редактор "Екип на Кворум"