Всеки адрес с индивидуален пощенски код
Всеки апартамент, къща, офис или друга самостоятелна точка за доставка в България да получи собствен пощенски код. Това предвижда нова система, предложена от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която вече е публикувана за обществено обсъждане.
Според проекта новият код ще се състои от две части. Първата запазва познатите четири цифри, които обозначават населеното място или пощенския район. Към тях ще се добавя уникален компонент от четири букви и цифри, свързан с конкретен имот. Така пълната комбинация ще отвежда до точна сграда, самостоятелен обект или етаж с възможност за пощенско обслужване.
От КРС предвиждат с промяната да бъдат ограничени случаите на забавени или върнати пратки заради непълен или нееднозначен адрес. Според мотивите един и същ четирицифрен код в момента може да обхваща цял град, село или голям пощенски район, докато допълнителните четири знака ще позволят на пощите, куриерите и онлайн търговците да разпознават много по-точно мястото на доставка.
Новата система е заложена в два свързани проекта – за образуването на кодовете и за електронния регистър към тях. Те са публикувани за обществено обсъждане на 16 септември, а становища могат да се изпращат до 16 октомври 2026 г.
Регистърът ще се управлява от КРС и ще събира на едно място валидните кодове и адресната информация за обектите. В него ще се вписват населеното място, улица, номер, вход, етаж и апартамент, предназначението на имота, географските му координати, когато са налични, както и датата на последната актуализация. Обектите ще могат да се виждат и върху карта.
Наредбата изрично предвижда регистърът да не съдържа лични данни. Това означава, че кодът ще идентифицира самото място, а не неговия собственик или обитател.
Предлага се всеки да може безплатно и без регистрация да прави справка през интернет. Търсенето ще бъде възможно по пощенски код, точен адрес, кадастрален идентификатор или географски координати. Порталът ще има версии на български и английски език, а при грешка или липсваща информация гражданите и фирмите ще могат да подават сигнал до КРС.
Според проекта данните трябва да се обновяват автоматично до 30 работни дни след промяна в източника. Основната информация ще постъпва от кадастъра и други държавни регистри чрез системата RegiX и електронни интерфейси.
От комисията подчертават, че новите кодове няма да станат задължителни веднага след приемането на документите. Пощенските и куриерските оператори ще разполагат с шест месеца от влизането на наредбата в сила, за да приведат системите и документите си в съответствие. За имотите, които все още не са въведени в регистъра, ще продължи да се използва досегашният четирицифрен код, докато получат индивидуален.
Очакванията са регистърът да намери приложение и извън куриерския сектор – при електронни административни услуги, обмен на данни между институции, както и за локализиране на адреси от службите за спешна помощ и сигурност.
Към края на 2025 г. в България е имало 218 лицензирани или регистрирани пощенски оператори, като 87 от тях реално са предоставяли услуги, показва оценката на въздействието. В нея административната тежест за сектора е изчислена на 2397,11 лв., или 1225,62 евро, но тази сума обхваща само времето за запознаване с правилата, подаване на заявление и подготовка за достъп. В нея не са включени разходите за техническа интеграция, софтуерни промени, обучение на служители и платен достъп до масиви от структурирани данни.
Обикновените справки ще останат безплатни. Предвижда се и безвъзмезден достъп чрез програмни интерфейси след заявление и създаване на профил. За изтегляне на структурирани масиви от данни от граждани и фирми обаче може да бъде определяна такса с отделно решение на КРС.
Според проекта новият код ще се състои от две части. Първата запазва познатите четири цифри, които обозначават населеното място или пощенския район. Към тях ще се добавя уникален компонент от четири букви и цифри, свързан с конкретен имот. Така пълната комбинация ще отвежда до точна сграда, самостоятелен обект или етаж с възможност за пощенско обслужване.
От КРС предвиждат с промяната да бъдат ограничени случаите на забавени или върнати пратки заради непълен или нееднозначен адрес. Според мотивите един и същ четирицифрен код в момента може да обхваща цял град, село или голям пощенски район, докато допълнителните четири знака ще позволят на пощите, куриерите и онлайн търговците да разпознават много по-точно мястото на доставка.
Новата система е заложена в два свързани проекта – за образуването на кодовете и за електронния регистър към тях. Те са публикувани за обществено обсъждане на 16 септември, а становища могат да се изпращат до 16 октомври 2026 г.
Регистърът ще се управлява от КРС и ще събира на едно място валидните кодове и адресната информация за обектите. В него ще се вписват населеното място, улица, номер, вход, етаж и апартамент, предназначението на имота, географските му координати, когато са налични, както и датата на последната актуализация. Обектите ще могат да се виждат и върху карта.
Наредбата изрично предвижда регистърът да не съдържа лични данни. Това означава, че кодът ще идентифицира самото място, а не неговия собственик или обитател.
Предлага се всеки да може безплатно и без регистрация да прави справка през интернет. Търсенето ще бъде възможно по пощенски код, точен адрес, кадастрален идентификатор или географски координати. Порталът ще има версии на български и английски език, а при грешка или липсваща информация гражданите и фирмите ще могат да подават сигнал до КРС.
Според проекта данните трябва да се обновяват автоматично до 30 работни дни след промяна в източника. Основната информация ще постъпва от кадастъра и други държавни регистри чрез системата RegiX и електронни интерфейси.
От комисията подчертават, че новите кодове няма да станат задължителни веднага след приемането на документите. Пощенските и куриерските оператори ще разполагат с шест месеца от влизането на наредбата в сила, за да приведат системите и документите си в съответствие. За имотите, които все още не са въведени в регистъра, ще продължи да се използва досегашният четирицифрен код, докато получат индивидуален.
Очакванията са регистърът да намери приложение и извън куриерския сектор – при електронни административни услуги, обмен на данни между институции, както и за локализиране на адреси от службите за спешна помощ и сигурност.
Към края на 2025 г. в България е имало 218 лицензирани или регистрирани пощенски оператори, като 87 от тях реално са предоставяли услуги, показва оценката на въздействието. В нея административната тежест за сектора е изчислена на 2397,11 лв., или 1225,62 евро, но тази сума обхваща само времето за запознаване с правилата, подаване на заявление и подготовка за достъп. В нея не са включени разходите за техническа интеграция, софтуерни промени, обучение на служители и платен достъп до масиви от структурирани данни.
Обикновените справки ще останат безплатни. Предвижда се и безвъзмезден достъп чрез програмни интерфейси след заявление и създаване на профил. За изтегляне на структурирани масиви от данни от граждани и фирми обаче може да бъде определяна такса с отделно решение на КРС.