Даниела Стоянова: "Умората казва – имам нужда от почивка. Бърнаутът – от тотална промяна"
Според Стоянова т.нар. постваканционен синдром най-често не възниква само заради края на почивката. Зад трудното завръщане на работа често стоят вече съществуващи проблеми – неудовлетвореност от професията, прекомерно натоварване, свръхангажираност или липса на ясни граници между работата и личния живот.
По думите ѝ, ако човек харесва работата си, не се претоварва и успява да поставя граници, връщането след отпуската обикновено не води до сериозен емоционален срив.
Не от морето директно в офиса
Психотерапевтът препоръчва последните дни от отпуската да бъдат организирани така, че да има кратък преход към ежедневния ритъм.
"Връщайки се от отпуска днес, не бива на следващия ден да сме на работа", казва Стоянова.
Същото важи и за първата работна седмица. Натрупаните задачи не трябва да се превръщат в опит всичко да бъде наваксано за ден или два.
"Граници. Много често има натрупана работа. Хората се опитват да свършат всичко. Трябва да е плавно разпределена", посочва тя.
Кога умората се превръща в бърнаут
Едно от основните разграничения, които Стоянова прави, е между временната физическа и психическа умора и продължителното професионално прегаряне.
"Умората обикновено казва: имам нужда от почивка. Бърнаутът казва: имам нужда от тотална промяна в работен режим. Или смяна на работа."
Според нея бърнаутът рядко има само една причина. Когато човек осъзнае, че е достигнал до състояние на пълно изтощение, първата стъпка е да си даде време и да потърси конкретните причини.
"Много често се говори с общи схеми. Подходът трябва да е строго индивидуален", подчертава психотерапевтът.
Агресията сред младите и семейните модели
В разговора е засегната и темата за тежките прояви на агресия сред непълнолетните.
Според Стоянова сред факторите могат да бъдат психо-емоционални проблеми, натрупани дефицити, комплекси, средата и моделите на поведение, които децата наблюдават у възрастните.
Когато в семейството има системно неспазване на правила, агресивна защитна реакция или отхвърляне на авторитети, детето може да възприеме този модел, смята тя.
В тийнейджърска възраст допълнително значение има желанието за приемане от определена група и т.нар. групова динамика. Стоянова подчертава, че поведението на младите хора при такива ситуации трябва да се разглежда комплексно, а не да се обяснява с една-единствена причина.
Тя поставя акцент и върху необходимостта от психологическа работа с извършителите на тежки престъпления по време на изтърпяване на наказанията им, тъй като развитието им впоследствие може да бъде различно.
Кога е нужна професионална помощ
На въпрос какво трябва да направи човек, когато се чувства трайно емоционално изтощен, Стоянова препоръчва да не разчита единствено на универсални съвети.
"Да поработи със себе си, за да види неговите причини за емоционално изтощение. Подходът е строго индивидуален", посочва тя.
По думите ѝ при част от хората е необходима подкрепа от специалист или ментор, особено когато трудностите продължават дълго и човек не успява сам да промени ситуацията.
Сънят като сигнал за психо-емоционалното състояние
Стоянова обръща внимание и на качеството на съня.
"Сънят е пълноценен, когато сме в психо-емоционален баланс. Ако имаме психо-емоционални проблеми, нормално е сънят да бъде нарушен", казва тя.
В интервюто психотерапевтът коментира и използването на аудио-визуална стимулация в своята практика, както и летните ритрийти с разходки сред природата, медитативни техники, упражнения и групово споделяне.
Твърденията за въздействието на конкретни терапевтични методи са позиция на интервюирания специалист и не заместват индивидуална медицинска или психологическа оценка.
Интервюто е на Ирена Маркова, редактор в "Общинско радио – Силистра".
Редактор "Екип на Кворум"