Адвокатите предупреждават за хаос при спирането на интернет сайтове

Съществуващият ред за блокиране на интернет сайтове при нарушения е разпокъсан и създава сериозни проблеми както за интернет доставчиците, така и за контрола върху изпълнението на съдебните разпореждания. За това предупреждава Софийската адвокатска колегия (САК) в становище до Народното събрание по повод предложени промени в Закона за защита на потребителите.

Адвокатите посочват, че в българското законодателство вече има редица случаи, при които може да бъде постановено спиране на достъпа до определен интернет сайт. Подобна възможност е предвидена в законодателството за хазарта, финансовите инструменти, криптоактивите, данъчното и акцизното облагане, тютюневите изделия, туризма, противодействието на тероризма и защитата на марки и географски означения.

В повечето случаи съответният контролен орган сезира съда, а председателят на Софийския районен съд може да разпореди на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да преустановят достъпа до конкретни интернет страници.

Обичайно съдът разполага със срок от 72 часа, за да се произнесе, а интернет доставчиците трябва да изпълнят разпореждането в рамките на 24 часа.

Един механизъм, но различни правила

Според САК основният проблем започва след постановяването на съдебното разпореждане.

Липсва единен ред къде трябва да бъде публикувано то, така че всички интернет доставчици своевременно да разберат, че трябва да блокират определен сайт. Не е уеднаквено и кой орган следи дали разпореждането действително е изпълнено от всички оператори.

Анализът на адвокатската колегия показва, че към момента доставчиците трябва да следят информацията на поне осем различни институции – Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Агенция "Митници", Комисията за защита на потребителите, Министерството на туризма, МВР, ДАНС и Патентното ведомство.

Проблем представлява и различният начин, по който се публикува информацията – в някои случаи тя е в машиночетим формат, а в други не.

Санкциите варират от 500 до 400 000 лева

От Софийската адвокатска колегия обръщат внимание и на големите разлики в санкциите при неизпълнение на разпореждането.

При някои нормативни режими липсва изрично предвидена санкция, докато при други глобите и имуществените санкции могат да варират от 500 до 400 000 лева.

Според адвокатите подобна разнопосочна уредба създава рискове за правната сигурност, лоялната конкуренция и правото на защита на засегнатите страни.

Предлагат единен публичен списък на блокираните сайтове

САК предлага да бъде създаден един централен и публично достъпен списък на интернет страниците, до които трябва да бъде спрян достъпът.

Според колегията логичното място за него е сайтът на Комисията за регулиране на съобщенията, която е секторният регулатор в областта на електронните съобщения.

Предлага се списъкът да бъде със задължителна доказателствена сила и да се поддържа в машиночетим формат, така че интернет операторите и всички заинтересовани лица лесно да могат да проверят кои сайтове подлежат на блокиране и въз основа на какво разпореждане.

От САК настояват и самите разпореждания на председателя на Софийския районен съд, заедно с мотивите към тях, да бъдат публикувани в машиночетим формат.

Според адвокатите това би подобрило възможностите за контрол, би улеснило защитата на засегнатите лица и би помогнало за уеднаквяване на практиката.

Предложенията са направени на фона на законодателни промени, с които се обсъжда възможността блокиране на сайтове да се прилага и при нарушения на потребителските права.

Редактор "Екип на Кворум"