Българските дипломати застаряват

Кадровото обновяване се очертава като сериозно предизвикателство пред Министерството на външните работи. Средната възраст на служителите във ведомството е 49 години, а от началото на 2027 г. до края на 2030 г. 109 души се очаква да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Данните са посочени в официален отговор на външния министър Велислава Петрова-Чамова до народния представител Деница Сачева.

Парламентарният въпрос е поставен именно във връзка с възрастовата структура и кадровия потенциал на МВнР. Сачева посочва, че при недостатъчно висок брой новопостъпващи служители съществува риск от намаляване на кадровия потенциал и загуба на експертен състав както в общата, така и в специализираната администрация.

Отговорът на министъра показва, че МВнР продължава да използва традиционните механизми за привличане на нови кадри. Два пъти годишно се провежда конкурс за длъжността "стажант-аташе", определена като инструмент за осигуряване на професионалния и кадровия потенциал на дипломатическата служба. Организират се и конкурси за експерти, включително за кандидати без професионален опит, които желаят да се развиват в областта на външните работи и международните отношения.

В предоставения отговор обаче няма конкретна прогноза колко нови служители трябва да бъдат привлечени през следващите години, нито отделна стратегия за заместване на тези, които ще достигнат пенсионна възраст. Не се посочва и в кои структури работят 109-те служители, което не позволява да се оцени как евентуалното им напускане би се отразило на отделните направления на дипломатическата служба.

Според действащия устройствен правилник общата численост на персонала на МВнР, включително задграничните представителства, е 1368 щатни бройки. От тях 667 са в централното управление в София, като 205 са в общата администрация и 419 – в специализираната администрация.

За дипломатическите и консулските представителства на България зад граница са предвидени още 701 щатни бройки. Тези числа показват утвърдената численост по правилник, но сами по себе си не дават информация колко от позициите към момента действително са заети.

На този фон комбинацията от средна възраст 49 години и 109 служители, които могат да придобият пенсионни права само за четири години, поставя въпроса не само за числеността на МВнР, а и за приемствеността. За дипломатическата служба това е особено важно, тъй като натрупаният професионален опит, езиковата подготовка и познаването на международните отношения се изграждат в продължение на години.

Затова основният въпрос през следващия период ще бъде дали конкурсите за нови кадри ще осигурят достатъчно хора, които постепенно да поемат функциите и експертизата на служителите, достигащи пенсионна възраст.

Редактор "Екип на Кворум"