Проф. Георги Атанасов оспори твърдения за археологическа находка от Перперикон
Проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра оспори публично описание на бронзова находка, открита при археологически разкопки на Перперикон и представена в публикация като "масивен бронзов накрайник" от VI–VII век, тип "Сучава", принадлежал на виден ранновизантийски аристократ.
Според проф. Атанасов в това представяне има няколко съществени терминологични и научни неточности.
На първо място той посочва, че предметът не е коланен накрайник, а коланна тока или катарама. По думите му това са различни категории археологически находки и смесването им е некоректно.
Историкът уточнява още, че правилното наименование на типа е Sucidava – Сучидава, а не "Сучава". Названието произлиза от късноримската и ранновизантийска крепост на Дунав при днешния Челей в Румъния, разположена срещу античния град Оескус край село Гиген.
По думите му Сучава е различен средновековен топоним в Северна Румъния и няма отношение към типологията на тези катарами.
Проф. Атанасов оспорва и определянето на находката като уникална. Според него катарамите от тип Sucidava са сред широко разпространените коланни принадлежности в късноантичния и ранновизантийския свят.
Подобни образци са откривани на Балканите, в Мала Азия, Италия, Северното Черноморие и Крим. Историкът посочва, че в българските музейни колекции се съхраняват стотици такива находки, а само в три крепости около Силистра са открити и публикувани около десет екземпляра.
Той не приема и автоматичното свързване на този тип катарами с представители на ранновизантийската аристокрация. Според проф. Атанасов те са били използвани както във военна, така и в цивилна среда и са срещани сред различни обществени групи.
Християнската символика върху находките, включително ажурният кръст, също не е достатъчно основание предметът да бъде определен като принадлежност на висш аристократ, подчертава историкът.
Проф. Атанасов призовава публичните изявления за археологически открития да бъдат съобразявани със съществуващата научна литература и с утвърдената типология.
Той подчертава, че всяка нова находка има научна стойност, но според него сензационните определения не трябва да заменят коректната археологическа интерпретация.
Историкът отправя препоръка и към журналистите да търсят допълнителни гледни точки при отразяването на подобни теми, особено когато се правят категорични твърдения за уникалност, произход и социална принадлежност на археологически находки.
Редактор "Екип на Кворум"
Според проф. Атанасов в това представяне има няколко съществени терминологични и научни неточности.
На първо място той посочва, че предметът не е коланен накрайник, а коланна тока или катарама. По думите му това са различни категории археологически находки и смесването им е некоректно.
Историкът уточнява още, че правилното наименование на типа е Sucidava – Сучидава, а не "Сучава". Названието произлиза от късноримската и ранновизантийска крепост на Дунав при днешния Челей в Румъния, разположена срещу античния град Оескус край село Гиген.
По думите му Сучава е различен средновековен топоним в Северна Румъния и няма отношение към типологията на тези катарами.
Проф. Атанасов оспорва и определянето на находката като уникална. Според него катарамите от тип Sucidava са сред широко разпространените коланни принадлежности в късноантичния и ранновизантийския свят.
Подобни образци са откривани на Балканите, в Мала Азия, Италия, Северното Черноморие и Крим. Историкът посочва, че в българските музейни колекции се съхраняват стотици такива находки, а само в три крепости около Силистра са открити и публикувани около десет екземпляра.
Той не приема и автоматичното свързване на този тип катарами с представители на ранновизантийската аристокрация. Според проф. Атанасов те са били използвани както във военна, така и в цивилна среда и са срещани сред различни обществени групи.
Християнската символика върху находките, включително ажурният кръст, също не е достатъчно основание предметът да бъде определен като принадлежност на висш аристократ, подчертава историкът.
Проф. Атанасов призовава публичните изявления за археологически открития да бъдат съобразявани със съществуващата научна литература и с утвърдената типология.
Той подчертава, че всяка нова находка има научна стойност, но според него сензационните определения не трябва да заменят коректната археологическа интерпретация.
Историкът отправя препоръка и към журналистите да търсят допълнителни гледни точки при отразяването на подобни теми, особено когато се правят категорични твърдения за уникалност, произход и социална принадлежност на археологически находки.
Редактор "Екип на Кворум"