Вторник, 21 Юли 2026 г.

Здравният министър: Ще търся отговорност от директорите на болници за дългове и липса на кадри

Най-сериозният пропуск в развитието на здравната система през последните години е липсата на пряка връзка между заплащането и постигнатите резултати. Това заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова в предаването "Защо" по bTV.

По думите ѝ възнагражденията на ръководителите на държавните лечебни заведения трябва да бъдат определяни според финансовото състояние и управленските резултати на съответната болница. Сред показателите ще бъдат рентабилността, размерът и обслужването на задълженията, изпълнението на инвестиционната програма и способността за привличане на млади лекари.

Високите заплати на болничните директори ще бъдат преразгледани

Ивкова отхвърли твърденията, че с оповестяването на възнагражденията на ръководители на задлъжнели лечебни заведения е обявила "война на лекарите". Според нея публикуването на информацията е част от политиката за прозрачност в системата.

Министерството подготвя механизъм за обвързване на възнагражденията на изпълнителните директори и членовете на съветите на директорите с резултатите на лечебните заведения. Промяната ще бъде съобразена с правилата за управление на публичните предприятия.

Министерството на здравеопазването вече обяви, че към 31 март 2026 г. лечебните заведения с над 50% държавно участие са натрупали задължения за над 426 млн. евро, от които повече от 21 млн. евро са просрочени.

Директорите ще носят отговорност и за кадровия недостиг

Здравният министър заяви, че ще търси персонална отговорност от ръководителите на държавните болници за кадровото обезпечаване. Според нея доброто управление изисква недостигът на лекари и специалисти да бъде предвиждан навреме, а не да се реагира едва след преустановяване на дейността на отделения.

Ивкова посочи, че способността на болниците да привличат и задържат млади лекари ще бъде сред показателите при оценяването на техните ръководства. Министерството вече е поставяло като приоритет по-добрите условия за обучение и професионално развитие на младите медицински кадри.

Тези намерения са от пряко значение и за лечебните заведения в област Силистра, където недостигът на специалисти и осигуряването на непрекъсната медицинска помощ са сред най-сериозните предизвикателства.

"Едно лекарство – една цена" за болниците в страната

Друг основен приоритет е въвеждането на централизирано закупуване на лекарства и медицинска апаратура. Идеята е един и същ продукт да бъде доставян на еднаква цена за лечебните заведения, вместо отделните болници да го купуват при значителни ценови разлики.

Според Ивкова националните търгове биха позволили икономии от мащаба, по-голяма прозрачност и проследяване на разходите. Тя заяви, че множеството възражения срещу предложението пораждат съмнения за наличие на икономически лобита в здравния сектор.

Министърът съобщи, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса предвижда приблизително 3,3 млрд. евро за лекарства и други медицински дейности, което налага строг контрол върху начина на изразходване на средствата.

Националната здравна карта да показва потребностите в реално време

Ивкова обяви още, че предстои актуализиране и дигитализиране на Националната здравна карта. Целта е тя да се превърне от периодично изготвяна таблица в динамична информационна система, която да показва в реално време потребностите от болнични легла, специалисти и медицински услуги на областно и общинско ниво.

Подобна система би дала възможност по-точно да се оценява къде съществува недостиг на конкретна медицинска помощ и къде наличният капацитет не отговаря на реалните нужди на населението.

Проверки на големи здравни проекти

По време на интервюто здравният министър коментира и забавеното изграждане на Националната детска болница, както и продължаващия с десетилетия проект за новата болнична сграда в Ямбол. Ивкова заяви, че е поискала допълнителни проверки и конкретни графици за приключване на дейностите.

Министерството на здравеопазването паралелно извършва проверки на обектите по проекта за модернизация на спешната медицинска помощ в страната.

По думите на Катя Ивкова основната цел на подготвяните промени е да се подобрят отчетността, финансовата дисциплина, кадровото обезпечаване и качеството на медицинската помощ, която пациентите получават.

Източник: bTV Новините

Редактор "Екип на Кворум"