Лев Толстой край Силистра: как Кримската война оставя следа в бъдещия автор на "Война и мир"
Малко известен, но впечатляващ епизод от историята на Силистра свързва града с един от най-големите руски писатели – Лев Толстой.
През пролетта на 1854 година, по време на Кримската война, 26-годишният Толстой постъпва в руската армия. В началото той е част от щаба в Букурещ, където, по собствените му думи, все още не е "помирисвал турски барут" и прекарва времето си в разходки, музика и срещи.
В началото на юни щабът е преместен в района на Силистра, на десния бряг на Дунав. Командният пост е установен на хълм в градините на Мустафа паша – управител на обсадения град.
От това място младият писател вижда широката панорама на Дунав, островите, града, укрепленията и окопите, които според описанията му приличали на пукнатини в земята. Впечатлен от гледката, Толстой я определя като "поетична", но идиличната картина бързо е заменена от реалността на военните действия.
Нощем престрелките се засилвали, чували се оръдия, проблясвали светлини и отеквали взривове. В една от вечерите Толстой преброява около 100 експлозии в рамките на минута. Първоначално той отбелязва хладнокръвно, че мащабът на стрелбата изглежда по-ужасен от реалните загуби, но скоро лично се сблъсква с последствията от войната.
По време на изпълнение на заповед в окопите анонимните фигури от далечината за него се превръщат в истински хора – изморени, уплашени, ранени и измъчени от тежките условия.
В навечерието на очаквана атака Толстой описва и човешкия страх преди битката. Той пише, че часовете преди сражението са най-неприятни, защото тогава човек има време да се страхува. С наближаването на момента тревогата отслабвала, а напрежението се заменяло с очакване.
Атаката обаче не се състои. На разсъмване главнокомандващият княз Горчаков получава заповед да вдигне обсадата на Силистра. Решението е продиктувано от международната обстановка и намесата на Англия, Франция и Австрия, чиито интереси в региона са засегнати.
Толстой остава впечатлен от спокойствието на княз Горчаков, който според него приема тежкото решение без озлобление и дори с удовлетворение, че е избегнато клане, за което би носил отговорност.
По време на отстъплението драматична картина се разиграва и по дунавските мостове. Хиляди български селяни, уплашени от възможни репресии след изтеглянето на руската армия, тръгват заедно със семействата, добитъка и покъщнината си. Задръстванията стават огромни, а според разказите княз Горчаков оказва помощ на най-бедните и призовава хората, които могат, да следват войската пеша.
На 15 юни Толстой записва в дневника си, че обсадата на Силистра е вдигната. Той отбелязва, че макар да не е участвал пряко в бой, преживяното е повлияло силно на неговите убеждения и го е накарало да мисли по-дълбоко за смисъла на живота и служенето на другите.
По-късно впечатленията му от Кримската война намират отражение в творчеството му. Военният опит, наблюденията върху страха, отговорността на командирите и съдбата на обикновения човек оставят траен отпечатък в неговия литературен свят, включително и при създаването на романа "Война и мир".
Редактор "Екип на Кворум"