Потомците на рода Черковналиев се събраха на родова среща в Калипетрово

Клубът по краеведство към НЧ "Пробуда 1940" продължава инициативата за съхраняване на местната памет и родовите истории

Традицията на Клуба по краеведство към НЧ "Пробуда 1940" в село Калипетрово да организира родови срещи продължи с вечер, посветена на наследниците на славния Черковналиев род.

Срещата се проведе на 19 юни 2026 г. и събра потомци, гости и жители на селото, обединени от желанието да пазят паметта за своите предци и за приноса им към обществения и културния живот на Калипетрово.

Историята на рода води началото си от 1828 г., когато Вълчо Пеев се заселва в Калипетрово от село Черковна, Провадийско. Днес родът има три основни разклонения – едно в село Професор Иширково и две в Калипетрово – Карадимови и Шикови.

Домакин на вечерта бе Славка Иванова, а историческите данни за рода представи Ирена Владимирова – секретар-библиотекар на читалището. Тя проследи корените и развитието на рода, както и ролята на негови представители в историята на местната общност.

Сред специалните гости на срещата бяха кметът на Калипетрово Никола Узунов, протопрезвитер отец Дъбри Чаков, Йордана Боранова, съхранила много песни в оригинал, Стойчо Черковналиев – определен като живата памет на рода, народната певица Пенка Грънчарова, както и Славка Господинова – участничка в продължение на 20 години в ГСГП "Камбанен звън".

По време на срещата бе припомнено, че представители на Черковналиевия род са имали значима роля в развитието на Калипетрово. Според представените исторически сведения дядо Вълчо е поканил Рашко Блъсков да пее в църквата и да положи основите на Калипетровското училище. Христо Вълчев е бил депутат в Учредителното и Великото народно събрание, а сред наследниците на рода има свещеници, учители и общественици.

И днес потомци на рода живеят в Калипетрово и участват активно в живота на селото, като продължават връзката между миналото и настоящето на местната общност.

В знак на благодарност представителите на Черковналиевия род поднесоха на Ирена Владимирова букет от житни класове и декоративно дърво – жест на признателност за нейния принос в съхраняването и популяризирането на родовата памет.