Съдът в Дулово отмени бърз кредит със 769% скрити разходи
Районният съд в Дулово е прогласил за недействителен договор за потребителски заем и е обявил за нищожен свързан с него договор за гаранция, след като е установил, че чрез допълнителна такса са били начислени значителни скрити разходи по кредита.
По делото местна жителка е получила заем в размер на 1000 лева. Съгласно договора е следвало да заплати 102,80 лева лихва, като посоченият годишен процент на разходите е бил 48,23 процента.
В същия ден обаче жената е подписала и договор за гаранция с дружество, свързано с кредитора. По този договор е била начислена такса от 673,20 лева.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че при включването на тази такса реалният годишен процент на разходите достига 769,56 процента.
Съдът е приел, че договорът за гаранция представлява недопустим механизъм за добавяне на разход към кредита, който не е бил включен коректно при определянето на общата цена на заема. Според съдебния извод това води до заобикаляне на правилата за прозрачност и за ограничаване на разходите по потребителските кредити.
В резултат на обявената недействителност на договора за заем потребителката дължи единствено връщане на реално получената главница от 1000 лева. Тя не следва да заплаща договорна лихва, такса за гаранция и други допълнителни разходи, произтичащи от недействителните клаузи и договори.
Решението е пореден пример за съдебен контрол върху практики при бързите кредити, при които допълнителни услуги, гаранции или посреднически механизми могат да увеличат значително реалната цена на заема.
Редактор "Екип на Кворум"
По делото местна жителка е получила заем в размер на 1000 лева. Съгласно договора е следвало да заплати 102,80 лева лихва, като посоченият годишен процент на разходите е бил 48,23 процента.
В същия ден обаче жената е подписала и договор за гаранция с дружество, свързано с кредитора. По този договор е била начислена такса от 673,20 лева.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че при включването на тази такса реалният годишен процент на разходите достига 769,56 процента.
Съдът е приел, че договорът за гаранция представлява недопустим механизъм за добавяне на разход към кредита, който не е бил включен коректно при определянето на общата цена на заема. Според съдебния извод това води до заобикаляне на правилата за прозрачност и за ограничаване на разходите по потребителските кредити.
В резултат на обявената недействителност на договора за заем потребителката дължи единствено връщане на реално получената главница от 1000 лева. Тя не следва да заплаща договорна лихва, такса за гаранция и други допълнителни разходи, произтичащи от недействителните клаузи и договори.
Решението е пореден пример за съдебен контрол върху практики при бързите кредити, при които допълнителни услуги, гаранции или посреднически механизми могат да увеличат значително реалната цена на заема.
Редактор "Екип на Кворум"