Петък, 19 Юни 2026 г.

Силистренски производител: Сдружаването е единственият път за оцеляване на плодовете и зеленчуците

Николай Христов коментира пред БНР, че без организация, преработка и общ достъп до пазари добрата реколта не гарантира успех

Докато в Европа кооперативите са гръбнак на селското стопанство, в България производителите все още трудно правят крачката към съвместна работа. Темата беше поставена в репортаж на Незабравка Кирова в предаването "Преди всички", в който беше потърсена гледната точка на Николай Христов – част от семеен бизнес проект за производство и преработка на плодове и зеленчуци в Силистренско.

В страни като Нидерландия, Дания и Франция земеделските производители отдавна обединяват продукция, ресурси и знания, за да бъдат по-конкурентни на пазара. У нас обаче думата "кооператив" все още често се свързва с миналото, а не с модерна икономическа възможност.

По-добри цени, по-силен достъп до пазара и по-голяма конкурентоспособност са сред основните предимства, които държавата вижда в развитието на кооперативния модел. Според земеделския министър Пламен Абровски законови пречки за създаването на подобни обединения няма. Големият въпрос обаче остава дали производителите са готови да работят заедно.

Според Николай Христов отговорът е категоричен – в сектора на плодовете и зеленчуците няма друга устойчива алтернатива.

"Ние нямаме друго бъдеще. Това е единственият начин, ако искаме да постигаме развитие, растеж и въобще оцеляване на бранша", коментира той пред БНР.

По думите му сдружаването трябва да бъде на стопански принцип, между много производители и преработватели, обединени около ясна цел – реализация на произведената продукция. Христов подчертава, че кооперативът не е просто събиране на няколко производители на едно място, а цяла система, която включва преработка, пакетиране, транспорт, счетоводство, логистика и износ.

Той посочва, че към момента липсва достатъчно ясна правна рамка, както и финансови стимули, които да направят подобни структури реално работещи. Според него едно такова начинание изисква сериозен ресурс, професионален мениджмънт и организация, която да може да отговори на изискванията на големите пазари.

Като показателен пример Христов посочва производството на кайсии. По думите му България често има добра реколта, но не успява да се възползва от пазарните възможности заради липса на организация.

"Имали сме години, когато цяла Европа беше с много нисък добив, а при нас беше залято с кайсии. Купувачи дойдоха от цяла Европа, имаше огромен интерес, но ние нищо не можахме да направим като реален износ, защото не сме готови – нямаме бази, нямаме организация", казва той.

Според него проблемът не е само в липсата на инфраструктура, а и в начина на мислене. Много производители продължават да търсят бърза реализация и незабавно плащане, вместо да гледат стратегически към по-големи пазари, където процесът изисква време, заготовка, транспорт и изчакване на плащания.

Николай Христов смята, че промяната в манталитета няма да стане доброволно и бързо, а ще бъде наложена от обстоятелствата, включително чрез икономически натиск, стимули и реалната нужда от оцеляване на сектора.

В репортажа беше поставена и ролята на браншовите организации. Според Христов те са подходяща платформа за дискусии, търсене на решения и представителство пред властта, но на оперативно ниво са нужни стопански структури с професионален мениджмънт.

Като по-реалистичен модел за България той вижда създаването на по-малки местни обединения между производители от един район. По думите му няколко села могат да изградят общ стопански субект, който ежедневно да осигурява достатъчно количество продукция за един камион. Това вече би променило позицията на производителите в преговорите с пазара.

Кооперативите в Европа отдавна са доказан модел – не като връщане към миналото, а като начин малките производители да бъдат по-силни. В България обаче остава голямото предизвикателство – да бъде преодоляно недоверието и да се изгради култура на партньорство.

Случаят със Силистренско показва, че добрата реколта сама по себе си не е достатъчна. За да има реална добавена стойност, са нужни организация, преработка, обща пазарна стратегия и хора, които са готови да работят заедно.

Редактор "Екип на Кворум"