Изгубената архитектурна история: Паметникът на свободата в Силистра

Историята на Силистра пази спомена за един амбициозен, но останал неосъществен проект – изграждането на най-високия Паметник на свободата в България. Данни за това откриваме в публикации на местния вестник "Подем" от 1942 година, които разкриват намеренията на тогавашната общественост да увековечи свободата на Добруджа със забележителен монумент.

Идеята и творческият екип

През май 1942 г. градът очаква посещението на добруджанските скулптори Павел Метеоров и Борис Караджов, които представят макети и скици на бъдещия паметник. Общогражданският комитет в Силистра официално възлага задачата на своя съгражданин Павел Метеоров.

Архитектурна и художествена визия

Проектът е бил планиран на няколко етапа:

Първи етап: Предвиждало се е основната конструкция да бъде готова и осветена до 1 октомври 1942 г., съвпадайки с Великия добруджански събор.

Втори етап: През следващата 1943 г. е трябвало да бъдат добавени барелефите и основната фигура.

Скулптурната композиция е носила силна символика, описана от журналиста Ф. Д. Македонски. Централно място е заемала фигурата на жътварка със златен сноп жито, символизираща благодатта на добруджанската земя, а завършекът на групата е трябвало да бъде факел. Целта е била понятието за свобода да бъде почувствано "по-топло от всички слоеве на добруджанското население".

Несбъднатият монумент

Въпреки първоначалния ентусиазъм и представянето на проекта по време на изложба за втората годишнина от освобождението на Южна Добруджа през октомври 1942 г., грандиозният паметник така и не бива завършен. Различни исторически и обществени причини оставят проекта само на хартия и в макети, превръщайки го в една от "неродените" забележителности на крайдунавския град.

Информация на Йордан Георгиев

Снимката е генерирана от ИИ по описанието на паметника.

Редактор "Екип на Кворум"