Достъпа до информация – има ли тя почва у нас ?
Целта: "Подпомагане на информираното упражняване на правото на достъп до информация; повишаване на стандартите на предоставяне на обществена информация; по-добро познаване на формиращите се международни стандарти в областта на достъпа до информация от българските граждани чрез разясняване на стандартите за достъпа до информация, заложени в новоприетата на 27 ноември 2008 г. Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи; разясняване на измененията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от 5 декември 2008 година, които съответстват на духа на Конвенцията; подпомагане на ратификацията на Конвенцията за достъп до официални документи от България". В края нап м.юли т.г. в България ще се чуства 10-годишнината на Закона за достъп до обществена информацияи на този форум ПДИ ще представи "Анализ на съответствието. Тогава веротня ще станае въпрос за "намерение за съобразяване" на държавно ниво и евентуално за подписване на Конвенцията. Пътят за ратификацията е: МВнР – Министерски съвет – Народно събрание.
4 000 са случаите с отказан достъп до информация, по които юристите на Фондацията са правили коментари през последните 10-15 години, сподели г-жа Жулева пред аудиторията. В 150 от тях е предоставена и безвъзмездна адвокатска помощ, вкл. и в борбата на колежката от Тутракан Калина Гръончарова срещу отказани документи от общината. Както и на Росица Стефанова в предишни години, и на Пламен Дачев от Дулово по 30 заявления само през настоящат година. Адв. Даниела Стоянова от силистренската колегия в качеството й на юридически консултант на Фондацията, бе първата местна юристка, чрез която бе подадена ръка на граждани по ЗДОИ, затруднени в общуването си с администрацията.
"Правната помощ" е третата част от работата на Фондация "ПДИ", заедно с теоретичните занимания – обученията на заинтересованите страни по "стандартите" и участието в семинари, както и наблюдението на практиката в страната и чужбина, споделяни и в Бюлетина на Фондацията в Интернет. Основен момент е решаването на казуси на базата на съблюдаване на баланса на интересите.
Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи е първият правнозадължителен договор за 47 европейски страни. Първият по рода си документ по темата е така нар. "Препоръка 19" от 1981 г., дала признание за правото на достъп до информация, съхранявани в публичните институции. 12 са страните, вече подписали Конвенцията от юни 2009 г. насам. 3 са я и ратифицирали – Норвегия, Унгария и Швеция (б.а. – държавата има и свой омбудсман – "адвокат на народа" от началоот на 17 в.). Когато общо 10 страни последват техния пример, ще започне формирането на "органите за наблюдение": Консултативен орган на държавите – членки и Група специалисти за мониторинг на достъпа до информация (работен орган).
Кои са "публичните институции"? Това са "трите власти" (законодателна, изпълнителна и съдебна – на трите нива: национално, териториално и местно); физически и юридически лица при определени условия и др. За отбелязване – кралските семейства в страните – монархии, не влизат в тези категории.
Какво е "официален документ"? Това е "всяка информацияа, която е записана в каквато и да е форма, изготвена или получена и съхранявана в публичните институции". В страни като САЩ, в Скандинавието и ЕС дори има практика върху документи да се поставят печати "За публикуване". Българският Закон за достъп до обществена информация от 200 г насам и променен 8 години по-късно, не предвижда подобни възможности, но дава достатъчно други. Искането става със заявление, подписано от лице с трите му имена и адрес за обратна връзка. Заявленията се разглеждат равнопоставено и без отлагане. Защото представляват проява на обществен интерес, какъвто се смята че има, когато поне трима души проявяват интерес към една тема).
При отказ на достъп до информация има процедури по обжалване в съда (процедурата е "експедитивна и икономична"). Дискусионни са въмзможностите за създаване на Комисия "Информационен омбудсман" за жалби и препоръки, която да прави и доклади. България, заедно с Румъния и Холандия са страните, в които обжалването става само в съда.
3 са проучванията на ПДИ относто публикациите "на живо" в Интернет на решения и актове на властта у нас. 74% от запитани 500 институции имат посочени имена, адреси и телефони на служителите, които отговарят по ЗДОИ. 15 000 заявлеиня за достъп до информация постъпват средно у нас всяка година, с което България е втора в света след САЩ по брой на глава от населението.
Защо е ценна информациято от институциите, освен че осигурава прозрачност на работата в тях, щом са финансирани от бюджета? Преди всичко, защото тя дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на субектите, свързани с обществения живот в страната. Информацията е два вида: "служебна" (договори, стенограми, доклади и др.) и официална (актове, решения, заповеди, инструкции и пр.).
Семинарът на Фондация "ПДИ" в Силистра бе четвъртият от 2002 година насам. Предишният бе през 2009 г. Ръкорводството й за пореден път оцени високо организацияата и условията за провеждането на форумите, този път в комплекс "Дръстър". Добро е впечатлението и от интереса на участниците към дискусиите. Към част от тях ПДИ ще стане съпричастна и в бъдеще, за да помогне на проблемните организации да стигнат по-бързо до информацията, от която имат нужда.
Й. Георгиев, областен координатор на ПДИ за Силистра