Сметосъбиране на тъмно: Тутраканци не знаят колко ще плащат през 2026 година
Анализ на "Кворум"
Докато жителите на Тутракан се готвеха за посрещането на Новата 2026 година, местната власт им подготви "сурвакане", което ще се помни дълго. На извънредна сесия, проведена на 30 декември 2025 г. – време, в което общественото внимание е притъпено от празнични емоции – Общинският съвет прие промени в Наредбата за местните такси и цени на услуги. Решението, влязло в сила на 14 януари 2026 г., превръща Тутракан в пилотна община в област Силистра, въвеждаща принципа "замърсителят плаща".
На теория звучи европейски и справедливо. Кметът Димитър Стефанов защитава тезата, че старата методика на база данъчна оценка е несправедлива, защото самотно живеещ човек в голям имот плаща повече от многолюдно семейство в малък имот. На практика обаче, приетите текстове създават предпоставки за пълен административен хаос, юридически абсурди и потенциален скок на налозите за бизнеса, маскиран зад кухи фрази за екология.
Параграф 22: Пътуване във времето
Един от най-фрапиращите моменти в новата наредба е сблъсъкът между датите на приемане и сроковете за изпълнение. Според чл. 16, ал. 4 от гласувания документ, собствениците е трябвало да подадат декларация за броя на ползвателите в имота до 31 октомври на предходната година.
Тук възниква логичният въпрос: Как гражданите на Тутракан да подадат декларация до 31 октомври 2025 г., при положение че Наредбата, изискваща това, е приета два месеца по-късно – на 30 декември 2025 г.? Този административен нонсенс поставя стотици домакинства в ситуация на служебно начисляване на такси, базирано на данни от ГРАО към 31 октомври, които често се разминават с реалността. Ако в имота ви по постоянен адрес се водят студенти или гурбетчии, които реално не живеят там, общината вече ги е таксувала служебно, а вие сте изпуснали срока да възразите, защото той е изтекъл, преди наредбата да бъде написана. Все пак се дава едномесечен срок в който да подадете коригираща декларация, но все пак трябва да знаете как е било направено облагането. И така всичко се завърта в един порочен кръг.
Капанът за бизнеса: Отчетната стойност се завръща
Още по-тревожна е ситуацията с нежилищните имоти. Въпреки гръмките заявки за принцип "замърсителят плаща" (разбирай – плащаш за количество отпадък), наредбата прави рязък завой назад към имущественото данъчно облагане за фирмите.
Според чл. 17, ал. 2, т. 1, за нежилищните имоти на юридически лица таксата се определя не на база контейнер или чувал, а "върху отчетната стойност на активите". Това е всичко друго, но не и екологична справедливост.
• Къде е логиката? Предприятие с високотехнологично оборудване за милиони, което генерира минимален битов отпадък (например IT фирма или автоматизиран склад), ще плаща огромна такса заради високата отчетна стойност на активите си.
• Обратният ефект: Търговски обект с ниска отчетна стойност, който обаче бълва тонове опаковки и кашони, ще мине "метър".
Това решение на общинарите в Тутракан не само че не стимулира разделното събиране и намаляването на отпадъците, но и наказва инвестициите в скъпо оборудване и сграден фонд. Нещо повече – за нежилищни имоти на физически лица (магазини, ателиета на еднолични търговци) базата е "брой ползватели", което създава неравнопоставеност между различните правни субекти за един и същи вид имот.
Колко ще плащаме? Никой не знае.
Кметът Стефанов побърза да успокои страстите, отричайки опасенията за 300% увеличение на такса смет. Но в самата Наредба липсват конкретните числа. Чл. 16, ал. 7 посочва, че размерът се определя по "формула от Методика... и се разпределя към задължените лица".
Липсата на ясна калкулация преди гласуването на наредбата е класически пример за работа "на тъмно". Жителите на Тутракан са поставени пред свършен факт – новата система е в сила, декларациите (уж) трябваше да са подадени, а сметката ще дойде по-късно. Обещаните социални отстъпки и намаления при предплащане до 30 април са слаба утеха на фона на пълната неяснота как ще се формира основната сума.
Администрацията срещу гражданите
Новата наредба разчита в голяма степен на декларации, проверки, служебни корекции и санкции. Това поставя администрацията в ролята на контролен орган с разширени правомощия, а гражданите и бизнесът – в позиция на постоянно доказване.
При липса на активна информационна кампания и ясно разписани процедури, този модел неминуемо ще доведе до напрежение между общината и жителите. Особено уязвими са възрастните хора, самотно живеещите и малките фирми, които трудно ще се ориентират в новите изисквания.
Тутракан имаше амбицията да бъде пионер. С приетата в "12 без 5" наредба обаче, общината рискува да се превърне в нарицателно за това как не трябва да се прави реформа в местните данъци и такси. Вместо справедливост, получихме бюрократичен лабиринт, в който изходът (и цената му) е неизвестен.
Редактор "Екип на Кворум"