Бизнесът с по-лесен достъп до кадри от трети страни през 2026 г.

Предложени промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност целят улесняване на наемането на работници от трети държави в България. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане и е насочен към отговор на все по-нарастващия недостиг на работна ръка, за който сигнализират българските работодатели.

Основният акцент в измененията е облекчаване на достъпа до пазара на труда за граждани на трети страни чрез промяна на т.нар. квоти при наемане с Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР). Предвижда се общият брой на гражданите на трети държави, наети от един работодател, да не надвишава 25% от средносписъчната численост на българските и европейските работници през последните 12 месеца. За малките и средните предприятия прагът е по-висок – 40%. Когато работодателят не е имал дейност през предходната година, квотата ще се изчислява към момента на подаване на заявлението.

С измененията се въвежда и задължение за работодателя да осигури жилищни условия за сезонните работници от трети държави. В тези случаи ще се изисква писмен договор за наем или равностоен документ, когато жилището се предоставя пряко или със съдействието на работодателя.

Законопроектът предвижда още специален режим за наемане на работници от трети страни в обекти и дейности от национално значение, който ще се прилага по предложение на съответния ресорен министър. Създава се и възможност за промяна на мястото на работа, като работодателят ще бъде длъжен да уведомява писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Регламентират се по-строги изисквания и към посредническите фирми, които информират и наемат граждани на трети държави. Те, както и членовете на техните управителни и контролни органи, не трябва да са осъждани за престъпления, свързани с трафик на хора или незаконно преминаване на границата.

В същото време се затяга контролът срещу нелегалната заетост. Забранява се наемането на граждани на трети държави, които пребивават незаконно в България, както и приемането им като командировани или изпратени работници. При нарушение се предвиждат глоби и имуществени санкции за работодателите.

Предложените промени са част от по-широкия дебат за това какво очаква бизнеса през 2026 година – по отношение на кадрите, заплащането и адаптацията на трудовия пазар към новите икономически условия.

Редактор "Екип на Кворум"