България трупа дълг със 83 лева в секунда

Държавният дълг на България, разпределен към всяко българско домакинство, възлиза средно на 21 905 лева към края на 2025 година, като прогнозите сочат, че през 2026 г. тази стойност може да нарасне с близо 50% – до над 30 000 лева. Това обявиха икономистите Стоян Панчев и Макс Баклаян по време на представяне на нов дигитален инструмент за анализ и визуализация на публичния дълг в Националния пресклуб на БТА в София.

Новият дългов калкулатор "Пазител на стойност", достъпен на адрес https://app.valuekeeper.bg/, показва в реално време както номиналния размер на държавния дълг, така и неговото съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП). По данни на приложението, към момента публичният дълг на България възлиза на 62,7 млрд. лева, което представлява 28,43% от БВП.

Според експертите темпът на нарастване на задлъжнялостта е особено притеснителен. По думите на Стоян Панчев, държавният дълг се увеличава със средно 83 лева в секунда към края на 2025 г. Ако прогнозите на Министерството на финансите за поемане на нов дълг се реализират, през 2026 г. задължението, разпределено на домакинство, ще достигне около 31 383 лева, а скоростта на нарастване може да скочи до 280 евро в секунда, посочи Макс Баклаян.

Икономистите предупредиха, че подобно развитие неминуемо създава натиск за увеличаване на данъчната тежест. Баклаян подчерта, че публичният дълг се изплаща от всички граждани чрез данъци и осигуровки, като напомни, че Международният валутен фонд вече е препоръчал преразглеждане на плоския данък, както и че вече са факт увеличения на осигурителните вноски и на максималния осигурителен доход.

"Има само два начина за изплащане на дълга – чрез данъци или чрез инфлация", коментира Баклаян.

В контекста на предстоящото членство на България в еврозоната, експертите отбелязаха, че страната ще премине от валутен борд към фиатна монетарна система, което ще улесни достъпа до финансиране, но и крие риск от ускорено задлъжняване. По думите на Панчев подобна тенденция се наблюдава и в други държави след приемането на еврото.

Икономистите подчертаха, че държавният дълг не е проблем сам по себе си, ако се използва за инвестиции, които повишават конкурентоспособността на икономиката. Те обаче бяха категорични, че фискалната дисциплина ще бъде ключова, за да не се стигне до рязко покачване на данъците и влошаване на икономическата среда.

Редактор "Екип на Кворум"