Над 800 000 българи са с увреждания, а 460 000 получават инвалидни пенсии

Броят на хората с увреждания у нас вече достига внушителните 800 000 души. Само от началото на годината лекарските комисии са издали близо 250 000 ТЕЛК решения, като в голяма част от тях става дума за преосвидетелстване. Данните показват, че общо 463 325 български граждани получават различни видове инвалидна пенсия, а едва една пета от хората с увреждания работят.

Близо 90 000 българи имат право и на личен асистент, но голяма част продължават да разчитат основно на държавната подкрепа. На този фон населението на страната е 6,43 млн. души, което означава, че всеки осми е с установено заболяване или увреждане – значително над средните нива в ЕС.

Особено тревожен е фактът, че 40,2% от българите живеят с хронични заболявания, при положение че средният европейски показател е около 35%. Според експерти това увеличава финансовото натоварване върху здравната и социалната система и затруднява управлението ѝ.

От години се обсъжда реформа в ТЕЛК, която да не отчита само кой не може да работи, а да въвежда международната класификация на СЗО и да оценява работоспособността. Идеята е само хората в реално трудоспособна възраст да получават направление за експертиза, за да се намали натискът върху системата. Предвижда се нов подход, при който условията и критериите за отпускане на инвалидни пенсии да бъдат по-ясно определени, включително за частичен или пълен размер.

Един от най-сериозните проблеми в момента е възможността едновременно да се получават пенсия и заплата, което според експерти стимулира изкуственото увеличаване на броя на случаите. Нараства и броят на новоотпуснатите пенсии – с 35% ръст само за три години. През 2022 г. те са били 46 700, а през 2023 г. броят им е достигнал рекордните 62 900.

Според анализите на НОИ негативната тенденция ще продължи поне до 2040 г., когато се очаква инвалидните пенсии да се превърнат в още по-сериозен финансов фактор за държавата.

Междувременно службите разследват престъпни схеми – включително групи, издаващи фалшиви документи с подписи на починали или несъществуващи лекари. В други случаи се установяват злоупотреби със социални услуги, като например вземане на личен асистент от студенти, които работят извън семейната среда, или използване на паркоместа за хора с увреждания без право на това.

Експертите настояват за спешни мерки, които да гарантират справедливост в системата, защита на реално нуждаещите се и устойчивост на социалните разходи през следващите години.