Михаил Заимов за "лудничавия туризъм" и историческата памет: Какво откри пътешественикът в село Кайнарджа?

"Поклон, кайнарджинци — много ме зарадвахте", споделя Заимов, впечатлен от парка и музея на мястото, където е решена съдбата на империи.

"Продължавам с моя леко налудничав туризъм." С тези думи общественикът и пътешественик Михаил Заимов започва своя разказ за едно пътуване из Делиормана, което го отвежда до историческото село Кайнарджа, разположено на двадесетина километра от Силистра.

Пътешествието му започва от Разград и крепостта Абритус, преминава през живописните третостепенни пътища на региона и приключва на място с огромна историческа тежест – там, където през 1774 г. е подписан Кючуккайнарджийският мирен договор.

Очаквания срещу реалност

"Знаех само, че на място през 1942 година от тогавашния кмет е сложена възпоменателна плоча, и толкоз", разказва Заимов. Дори брат му се усъмнил в смисъла на пътуването, предупреждавайки го, че там "няма нищо".

Пристигайки в селото по свечеряване обаче, Михаил Заимов остава силно изненадан. Вместо запуснато място, той открива впечатляващ исторически комплекс.

"Хората са направили музей, парк с течащ през него ручей, издигнали са паметници, написали са пана с обяснения... Явно се гордеят с ролята, която малкото им селце заема в безбрежността на световния наратив. Поклон, кайнарджинци — много ме зарадвахте", пише пътешественикът.

Урок по история

В своя разказ Заимов припомня мащабните последици от договора, подписан край днешна Кайнарджа от великия везир Мухсинзаде Мехмед паша и граф Пьотър Румянцев. Той отбелязва, че именно този документ дава на Русия правото да плава в турски води и я утвърждава като покровител на християните в Османската империя – събитие, поставило острото начало на Източния въпрос.

Авторът прави паралели с последвалите глобални конфликти, включително Кримската война, трагичната атака на леката кавалерия при Балаклава и творчеството на младия Лев Толстой.

Заимов завършва разказа си с горчива нотка за демографската криза в региона, отбелязвайки, че "в силистренско умрелите са три пъти повече от родените", но и с признание към местните хора, които въпреки всичко пазят паметта жива.