Не подписвайте договори или анекси заради еврото

Асоциация "Активни потребители" публикува подробно разяснение за това какво трябва да знаят гражданите в навечерието на преминаването към еврото – процес, който ще изисква висока организация от институциите, дисциплина от търговците и добра информираност от потребителите. Експертите очертават основните правила, възможните рискове и конкретните стъпки, които гражданите трябва да предприемат, за да избегнат загуби и подвеждане при употребата на новата валута.

Къде да подаваме сигнали?

При наличие на нередности потребителите могат да се обръщат към различни институции според видовете нарушения:
• НАП – при проблеми с касови бележки, фискални документи и необосновано увеличение на цени.
• Комисия за защита на потребителите (КЗП) – при нарушения в двойното обозначаване на цени, подвеждане или необосновани поскъпвания.
• Българска народна банка (БНБ) – при нередности от страна на банки и други кредитни институции.
• Комисия за финансов надзор (КФН) – при нарушения в дейността на инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионни дружества.
• Министерство на електронното управление – при некоректна адаптация на информационните системи към новата валута.

Основни съвети към гражданите

Експертите акцентират върху редица правила, които ще предпазят хората в преходния период:
• Не обменяйте левове преди 1 януари 2026 г. – възможни са курсови разлики и ненужни такси.
• Не обменяйте пари извън официални институции – банки, пощи или лицензирани обменни бюра.
• Не допускайте смяна на пари у дома – рискът от измама и фалшиви банкноти е висок.
• Не подписвайте анекси към договори във връзка с еврото и не отговаряйте на съмнителни онлайн съобщения.
• Пощенски марки, ваучери и купони в левове остават валидни до изтичане на срока им.
• При ресто в евро внимавайте особено за монетите от 1 и 2 евро – визуално наподобяват българските левове.
• За хора в затруднено положение – по-добре е близки да извършат обмен вместо тях.
• Наличните левове през януари е най-сигурно да се обменят в банка, вместо да се харчат директно в магазини.

Какво научаваме от опита на Хърватия?

Председателката на Хърватската асоциация за защита на потребителите Ана Кнежевич споделя пред българските институции ключови поуки:
• Само 40% от търговците предварително са осигурили стартови пакети с евромонети.
• В отдалечени населени места се е наложила мобилна доставка заради липса на банки и пощи.
• В някои обекти и до днес отказват банкноти от 200 евро поради липса на ресто.
• Много граждани дълго продължили да мислят в куни – двойното етикетиране не било достатъчно.
• Най-много сигнали постъпили още на 2 януари – за рязко увеличение на цените на кафе и хляб.

Асоциацията препоръчва навременна и масова информационна кампания, физически конвертори за възрастните хора, адекватни наличности от евро и строг контрол върху неоправданите ценови промени.

Преминаването към еврото ще бъде най-мащабната финансова промяна в страната за десетилетия. Добрата информираност на потребителите остава ключът към спокойния и безрисков преход.