Какви отпуски гарантира Кодексът на труда?
Платен годишен отпуск
Всеки работник или служител има право на минимум 20 работни дни платен отпуск (чл. 155 КТ), след като е придобил поне 4 месеца трудов стаж. Отпускът може да се ползва наведнъж или на части, след писмено искане и разрешение от работодателя. Някои категории работници имат право на удължен отпуск – размерът се определя с наредба на Министерския съвет.
Допълнителен отпуск
Законът предвижда и допълнителен платен отпуск (чл. 156 КТ) – най-малко 5 работни дни при:
• работа при специфични условия и рискове за живота и здравето;
• работа при ненормиран работен ден.
С индивидуален или колективен трудов договор могат да се уговорят и повече дни.
Неплатен отпуск
Съгласно чл. 160 КТ, работодателят може да разреши неплатен отпуск по искане на служителя, без ограничение от това дали е ползван платеният. Решението е по преценка на работодателя, като времето не винаги се зачита за трудов стаж.
Отпуск за граждански и обществени задължения
Чл. 157 КТ предвижда отпуск при специални случаи, като:
• при брак – 2 работни дни;
• при кръводаряване – ден за прегледа и ден след него;
• при смърт на близък роднина – 2 работни дни;
• при явяване в съд или друг орган като страна или свидетел;
• при участие в заседания като член на държавен или синдикален орган;
• при предизвестие за прекратяване на трудов договор – 1 час дневно;
• при участие в доброволни формирования за защита при бедствия.
Служебни и творчески отпуски
Чл. 161 КТ дава право на служебни или творчески отпуски – платени или неплатени – съгласно колективен договор или индивидуално споразумение. Времето се признава за трудов стаж.
Отпуск по време на служба в доброволния резерв
Съгласно чл. 158 КТ, при повикване за служба в доброволния резерв служителят е в служебен неплатен отпуск. Осигуряват се допълнителни дни преди и след службата.
Отпуск за синдикална дейност
Чл. 159 КТ гарантира отпуск за нещатни синдикални дейци – минимум 25 часа годишно, който не може да се прехвърля или компенсира с пари.
Отпуск при временна неработоспособност
Съгласно чл. 162 КТ, работникът има право на отпуск при заболяване, трудова злополука, карантина, гледане на болен член от семейството или върнато дете поради епидемична обстановка. Тези отпуски се разрешават от здравните органи.
Отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете
КТ гарантира редица социални права:
• отпуск по майчинство – 410 дни, от които 45 дни преди раждане (чл. 163 КТ);
• отглеждане на дете до 2 години – платен отпуск (чл. 164 КТ);
• осиновяване на дете до 5 години – 365 дни отпуск (чл. 164а КТ);
• отглеждане на дете до 8 години от бащата/осиновителя – 2 месеца (чл. 164в КТ);
• отпуск за кърмене – по чл. 166 КТ;
• допълнителни права при тежки семейни обстоятелства – по чл. 167 КТ;
• неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години – до 6 месеца (чл. 167а КТ).
Отпуски за обучение
Чл. 169–171а КТ уреждат правото на платен отпуск за обучение – 25 дни годишно при обучение без откъсване от производството със съгласие на работодателя. Освен това са предвидени и неплатени отпуски за явяване на изпити, защита на дипломна работа или дисертация.
Специални права
Майки с деца до 7 години и непълнолетни работници имат право да ползват отпуска си през лятото (чл. 174 КТ). Лица с над 50% намалена работоспособност получават 26 дни платен отпуск (чл. 319 КТ).
Ключов принцип
Платеният годишен отпуск не може да бъде заменен с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовия договор. Ако не бъде използван, правото за ползването му се погасява по давност след 2 години.