Недостигът на сестрински кадри – изпитание пред МБАЛ–Силистра
Проектът за медицински стандарт по здравни грижи, публикуван за обществено обсъждане, поставя амбициозни цели за увеличаване броя на медицинските специалисти в лечебните заведения. Но за МБАЛ–Силистра и цялата област въпросът не е само в регулациите, а в реалния недостиг на кадри, който застрашава устойчивостта на системата.
Ситуацията в Силистра
По думите на директора на болницата д-р Васил Славов споделени пред клиника.бг, към момента лечебното заведение функционира на предела на възможностите си. Огромната част от сестринския състав е в предпенсионна или пенсионна възраст, а новите кадри са твърде малко. Това принуждава сестрите да работят извънредно, което от една страна осигурява приемственост, но от друга води до прегаряне и увеличаване на риска от грешки.
Национален проблем с местни измерения
Всяка година завършват около 400–500 медицински сестри, но едва 300 остават в системата. При нужда от около 30 000 специалисти, България разполага с едва 15 000. За периферни региони като Силистра това е още по-осезаемо – липсата на млади кадри и отливът към по-големи градове или чужбина задълбочават кризата.
Какво означава това за пациентите?
Въпреки че стандартът е замислен като инструмент за подобряване на грижите, д-р Славов подчертава, че пациентите няма как да оценят професионалните компетенции на сестрите. Това води до риск – вместо реална качествена промяна, да се създадат допълнителни административни тежести, които допълнително да изтощят персонала.
Решението според експертите
"Необходима е ясна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти – както на лекарите, така и на сестрите. Без финансови и социални стимули младите хора няма да останат в България", категоричен е д-р Славов. По негови думи едва когато трудът бъде оценен достойно, може да се мисли за въвеждане на нови стандарти и механизми за качество.
Извод
За МБАЛ–Силистра новият стандарт е по-скоро предупреждение за системен срив, ако не се предприемат реални мерки за кадрова стабилност. В противен случай болницата и жителите на региона ще продължат да живеят с риск от недостиг на най-важния ресурс – хората, които полагат ежедневните грижи за здравето.