През настъпващата 2013 година с.Смилец , общ.Силистра ще чества своята 180 годишнина от основаването си- 06.12.1833 год.. Историята на селото е богата. Заселено е от будни българи- бежанци от Карнобатско, Ямболско и Сливенско, които през 1829 година, заедно с изтеглянето на руските войски са преминали Дунава и са се заселили в Бесарабия Молдова и Влашко.Носталгията по родните места , тежкото положение и примамливите призиви на турското правителство накарало нашите предци да се завърнат в родината. В края на месец ноември преминават Дунава с кервани от каруци и стада с добитък и потеглят на юг към родните си места.Когато стигат в местността на днешното село от чардата добитък се загубва една биволица.Кервана от 15-16 семейства решава да спре за малка почивка и да потърсят биволицата. Времето се влошава , не могат да продължат и затова решават да презимуват, а през пролетта отново да потеглят на път.Направили си бордеи в земята, цялото землище е било гора изпъстрена тук-там с полянки, вода, дърва , паша за добитъка и плодородна земя.Това са предпоставки , които са ги накарали да отложат заминаването си за следващата и по-следващата година и така завинаги остават и създават селото ни- около Никулден. Започва разрастването на селото и включването му в обществения живот на страната. През оная бурна епоха на Възраждането обхванала цяло българско, когато османската империя клони към своя залез будните жители на селото построяват училище около 1847-48 год. и църква в 1862 година. По време на освободителните борби от турско робство двама участници от Караомур са в четата на Христо Ботев - братята Курти и Илия Чобаните. Във войните, които България води след Освобождението си селото дава свидни жертви. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война своите кости по бойните полета на Калиманци, Бунар Хисар, Царево село,Деде Агач и Струмица оставят 17 души. Между тях е и подполковник- дивизионен инженер на Първа пехотна Софийска дивизия Никола Илиев Попов-починал на 11 август 1916 година в Струмица, Македония- син на учителя, свещенника и инициатора на всички културно- просветни дела в селото - поп Илия Бонев Барабонков. 48 мобилизирани войници заминават на фронта по време на Втората световна война , от тях двама не се връщат- завинаги оставят костите си на вр.Лисица и с.Ястребци, Югославия.
В чест на 180 годишнината от основаването на селото признателното население реши да увековечи тяхната памет като издигне паметник на всички загинали във войните .Сформира се инициативен комитет " В памет на загиналите за Родината от с.Смилец", който ще набира средства под формата на благотворителност. Кампанията стартира като първи на призива се отзоваха съветниците от Общински народен съвет гр.Силистра, които първи внесоха своята лепта.. Инициативният комитет изказва своята сърдечна благодарност към първите дарители и им желае Весела Коледа и успешна Нова година. Нека примерът им бъде последван от още много родолюбиви като тях българи и кампанията завърши успешно ! Бъдете живи и здрави !!!
