Кирил Боянов: Прогресивният поземлен данък е ключ към модерно и справедливо земеделие

Кирил Боянов – с дългогодишен житейски и практически опит в земеделието, автор на близо 50-странична "Концепция за усъвършенстване на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделие в условията на ОСП" – споделя своите виждания за проблемите и бъдещето на сектора. Документът е изпратен до държавни институции, арендатори, земеделски кооперации, комисия по земеделието при НС, кметове и президентската институция.

Какво Ви провокира да напишете концепцията?

Кирил Боянов: Повод за този труд стана предложението на някои депутати от комисията по земеделие в НС за въвеждане на поземлен данък върху арендни стопанства с над 20 хил. дка земя. Едрите собственици реагираха остро, представяйки се за защитници на дребните и средни фермери. Моето предложение е за прогресивен поземлен данък, като собствениците до 300 дка да бъдат освободени, за да се дадат преференции на младите, дребните и средните фермери. Данъкът трябва да се определя според количеството закупена и възстановена земя и по категория на земята.

Кой трябва да участва в дебата?

В него следва да се включат всички държавни институции с отношение към темата. Институтът по аграрна икономика трябва да подготви варианти за прогресивно облагане – за физически и юридически лица, диференцирано по количество и категория на земята, като се изключат собствениците до 300 дка.

Поземленият данък като източник за хидромелиоративна система

Промените в климата доведоха до засушаване още от втората половина на май до края на октомври. Това засяга предсеитбената подготовка, сеитбата, поникването и презимуването на есенниците. Необходима е национална стратегия за напояване, а не частични решения. В миналото страната е имала напоителни системи за 12 млн. дка, днес са останали едва 1,6 млн. дка. Финансов ресурс за нова система може да бъде поземленият данък – практика, съществувала у нас чрез Фонд "Мелиорации".

Комасацията и проблемите в земеползването

Според Боянов, липсата на комасирана собственост и управлението чрез "комасирано земеползване" създава постоянни "пожари" в сектора. Необходим е нов Закон за земята, Закон за кооперациите и Закон за комасиране на земята. Без това проблемите ще тлеят с векове.

Неизрядните наематели

Сегашната правна уредба защитава държавната и общинската земя, но не и физическите лица – собственици, които не са получили рента. Това принуждава мнозина да продават земята си. Боянов предлага законодателна промяна, която да задължи общинските служби по земеделие да санкционират неизрядните наематели.

Растениевъдство и животновъдство – нужда от баланс

В момента над 70% от животинските храни у нас са внос. Необходима е държавна политика за съотношение 60:40 между растениевъдство и животновъдство, за да се намали зависимостта от внос и да се създаде продукция с добавена стойност.

Аграрната реформа – равносметка

Боянов определя аграрната реформа като "безмислена", тъй като е възстановила земята в нови реални граници без комасация и е разрушила мащабното производство на автентични български храни. Вместо да се използват средствата по ПРСР за възстановяване на производството, те често са насочвани към схеми за "усвояване" – тикви, картофи, къщи за гости, диви коне и др.

Социалният ефект от земеделските кооперации

Днес около 900 земеделски кооперации поддържат живота в селата, в които все още има население. Без тях обезлюдяването ще се ускори.

Личната мотивация

"Аз съм пенсионер, но от активните – всеки ден поддържам връзка с млади фермери и следя проблемите на ОСП. Това е моята професионална и духовна храна", казва Боянов.