Предвижданото увеличение на осигурителните вноски заплашва с ръст на бедността и неравенството
В опит да овладее растящия бюджетен дефицит и увеличаващите се държавни разходи, правителството залага увеличение на осигурителната вноска за пенсия с 3 процентни пункта до 2028 година, става ясно от средносрочната бюджетна прогноза, припомня Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ. През последните седмици се заговори и за възможно повишение на вноските за здравно осигуряване.
Анализът на ИПИ стъпва на данни от изследването EU-SILC за 2023 г., предоставени от НСИ, като изчислява влиянието на ръста на осигуровките върху бюджета на домакинствата. Изводът е тревожен: средният спад на разполагаемия доход при домакинства с работещи лица възлиза на 172 лв. месечно. Очакванията са към 2025 г. ефектът да бъде дори по-силен.
Най-засегнати – ниско- и среднодоходните домакинства
Докато високодоходните домакинства остават относително защитени заради тавана на максималния осигурителен доход, за семействата със средни и ниски доходи последиците са значително по-сериозни. Те губят пропорционално по-голяма част от дохода си, като при някои ефектът доближава или изтласква домакинствата под официалната линия на бедност.
Тъй като именно тези групи спестяват най-малко или изобщо не спестяват, загубите директно рефлектират върху намалено потребление, което от своя страна намалява приходите в бюджета от ДДС и други косвени данъци.
Повече работещи бедни, по-високо неравенство
Според ИПИ увеличението на осигурителната тежест би довело до значително увеличение на дела на работещите бедни, като социалната система може да се окаже подложена на допълнителен натиск в опит да компенсира създадените неравенства.
Ефектът върху доходното неравенство също е отчетлив: коефициентът на Джини, измерващ разликата между доходите, се покачва от 0,37 на 0,40. Причината е, че доходите над максималния осигурителен праг остават относително незасегнати, което допълнително увеличава дистанцията между най-богатите и останалите работещи.
Предупреждение към фискалната политика
Анализът заключава, че необмисленото увеличаване на осигурителната тежест може да има обратен ефект на очакваната стабилизация на пенсионната система. Вместо фискална устойчивост, може да се стигне до по-висока бедност, по-силна социална поляризация и по-ниски приходи от потребление, което ще изисква допълнителни усилия от социалната политика и бюджета.
Институтът за пазарна икономика призовава за повишено внимание и цялостна оценка на дългосрочните ефекти от промените в осигурителната политика.