ЕРП-тата ще дължат неустойки при прекъсване на тока над 48 часа
Новите текстове целят повишаване на сигурността и качеството на електроснабдяването, но предизвикаха полемики в пленарна зала
Парламентът окончателно прие на второ четене промени в Закона за енергетиката, с които се въвеждат по-строги правила за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи. Основният акцент е въвеждането на неустойки за продължително прекъсване на електрозахранването – ако електричеството бъде спряно за над 48 часа в рамките на 72-часов период, ЕРП-тата ще дължат компенсации на засегнатите крайни клиенти. Неустойката ще се изчислява за времето над 48 часа по формула, определена в общите условия на дружествата. Изключение ще се прави при официално въведен ограничителен режим, при който компенсация не се дължи.
Инициативата за промените бе внесена от депутатите Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и Павела Митова ("Има такъв народ") след масовите аварии по Коледа 2024 г., при които хиляди граждани останаха без електрозахранване в продължение на дни.
С приетите текстове се въвежда и задължение за електроразпределителните дружества да инвестират в поддържане и модернизация на мрежата. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните им планове, включително като определя минимален дял от поне 30% от общите инвестиции, които да бъдат насочени към реконструкция и ремонт на съществуващата мрежа.
Парламентът реши още, че КЕВР ще може да изисква включването на конкретни съоръжения в инвестиционната програма на оператора. Кметовете на общини също ще получат възможност да правят мотивирани предложения за включване на селища с чести проблеми в плановете за инвестиции. За целта ще бъде създаден официален комуникационен канал между общините и ЕРП-тата, който да се включва в общинските аварийни планове.
С гласуваните промени КЕВР получава правомощие да прекратява част от лицензия за разпределение на природен газ, ако в рамките на пет години от издаването ѝ не бъдат изградени мрежови елементи в обособената територия.
Новите текстове обаче не минаха без критики. Според Радослав Рибарски (ПП-ДБ) удължаването на срока, след който се дължи неустойка (от 24 на 48 часа), е стъпка назад за потребителите. Той подчерта и липсата на задължение за ЕРП-тата да отговарят мотивирано на предложенията на кметовете. Искра Михайлова ("Възраждане") приветства по-високите глоби за ЕРП-тата, но критикува практиката министерски текстове да се внасят от депутати без обществено обсъждане.
Красимир Манов (МЕЧ) изрази опасения, че част от текстовете относно газоразпределителните лицензи са лобистки, докато Станислав Анастасов (ДПС – Ново начало) отбеляза, че ниското ниво на газификация у нас вреди на бизнеса и околната среда.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев заяви, че с новите правомощия КЕВР ще може да прекрати лицензите на неизрядни газоразпределителни дружества и да даде шанс на нови оператори, които да ускорят процеса на газификация.