Единственият руско-турски конфликт, завършил с мирен договор, подписан на територията на съвременна България е в Кайнарджа

Историческият договор от 1774 г. поставя началото на руското влияние в Източния въпрос

Руско-турските войни представляват поредица от въоръжени конфликти между Руската империя и Османската империя, водени в продължение на три века – от XVII до XIX век. Включително и сраженията на Кавказкия фронт през Първата световна война, както и битката при Молоди по време на руско-кримските войни, техният общ брой достига 13, а времето, което обхващат, е 351 години (1568 – 1918).

През този период Русия и Османската империя са били във война в продължение на 69 години, със среден интервал от 25 години между отделните конфликти. От началото на XVIII век Петербург трайно насочва вниманието си към османските владения по Черноморието и в Югоизточна Европа. Победите в тези войни утвърждават Русия като основен фактор в оформянето на Източния въпрос, който определя съдбата на балканските народи.

Кючуккайнарджийският мир – историческа повратна точка

Сред всички руски победи срещу Османската империя най-значима за политическата карта на Югоизточна Европа е тази от войната, водена от императрица Екатерина II (1768 – 1774 г.). Това е единственият руско-турски конфликт, завършил с мирен договор, подписан на територията на съвременна България.

На 21 юли 1774 г. в село Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, област Силистра, е подписан Кючуккайнарджийският мирен договор. Той е определян като най-голямата стратегическа победа на Русия в Югоизточна Европа, която утвърждава руското влияние над балканските православни християни.

Ключови клаузи на договора

Затворени в град Шумен, османските сили капитулират и подписват мирно споразумение при изключително тежки условия за империята. Член 7 от договора гласи:

"Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската религия и нейните църкви."

Макар и кратък и формално неуточнен, този текст по-късно се превръща в дипломатически инструмент за намеса на Русия във вътрешните дела на Османската империя при всяко нарушение на правата на православните народи. Така Русия де факто се утвърждава като покровител на православното население в султанските владения.

Според условията на договора:

• Русия получава Керч и няколко черноморски пристанища на Кримския полуостров.
• Кримското ханство е обявено за независимо, което улеснява анексията на Крим от Русия през 1783 г.
• Руски търговски кораби получават право на свободно плаване в османски води.
• Молдова и Влашко остават под османска власт, но Русия придобива правото да се намесва в делата им.
• В отделен договор от 1775 г. Османската империя отстъпва Буковина на Австрия.

Историческо значение

Кючуккайнарджийският мирен договор утвърждава Русия като основен играч в геополитическата карта на Югоизточна Европа и е сред основните фактори за задълбочаване на Източния въпрос. Той дава старт на руските претенции да бъдат защитник на християнските поданици на султана, което ще доведе до нови военни конфликти и дипломация в полза на православните народи на Балканите.