България подписа стратегически договор за изграждане на два нови енергоблока в АЕЦ "Козлодуй"

Проектът с технологията AP1000® на Westinghouse е ключов за енергийната независимост на страната

През ноември 2024 г. България постигна важен етап в стратегията си за енергийна независимост, подписвайки договор за инженеринг с Westinghouse за изграждането на два нови енергоблока в АЕЦ "Козлодуй". Споразумението ще позволи детайлно планиране и структуриране на проекта, както и подготовка за лицензиране и строителство.

12-месечният договор включва разработване на технически планове, инженерни дейности и структуриране на програми за експлоатация и поддръжка. Очаква се инициативата да засили партньорството между България и САЩ, като допринесе за регионалната енергийна сигурност.

Тогавашният министър-председател Димитър Главчев, който присъства на подписването на договора през декември 2024 г., подчерта значението на проекта: "България има над 50 години опит в ядрената енергетика. Днешното споразумение ще допринесе за диверсификацията и стабилността на енергийния сектор в страната."

Westinghouse и дългосрочното партньорство

Westinghouse Electric Company е световен лидер в ядрената енергетика, като близо 50% от работещите атомни централи по света използват нейните технологии. През 2022 г. компанията сключи 10-годишен договор за доставка на ядрено гориво за реакторите ВВЕР-1000 в АЕЦ "Козлодуй". През 2024 г. партньорството се разшири с нов договор за анализ на безопасността и внедряване на алтернативни горива.

Разширение на АЕЦ "Козлодуй"

АЕЦ "Козлодуй" е единствената ядрена централа в България, като от шест реактора в експлоатация остават само два. Новите блокове AP1000™ ще удвоят производствения капацитет на централата, като първият от тях се очаква да заработи през 2035 г. Проектът се изпълнява от консорциум между Westinghouse и Hyundai Engineering & Construction.

AP1000 е реактор от поколение III+ с иновативни пасивни системи за безопасност, които разчитат на естествени сили като гравитация и кондензация, елиминирайки нуждата от активни системи за аварийно охлаждане. Технологията предлага висока ефективност и конкурентни експлоатационни разходи, отговаряйки на най-високите международни стандарти за безопасност и екологична устойчивост.

С този проект България предприема важна стъпка към модернизацията на ядрената си енергетика и затвърждава позицията си като стратегически енергиен играч в региона.