Българите остават скептични към приемането на еврото, сочи социологическо проучване

57% от гражданите са "против" влизането в еврозоната, само 39% подкрепят приемането на еврото

Общественото мнение в България продължава да бъде предимно негативно към евентуалното приемане на еврото като официална валута, показва независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра", проведен между 29 и 31 януари 2025 г. сред 801 пълнолетни граждани.

На въпроса "По принцип сте "за" или "против" България да приеме еврото като валута?" 57,1% от анкетираните са заявили, че принципно не подкрепят въвеждането на единната европейска валута, докато 39% са "за", а останалите все още се колебаят. Според експертите на агенцията резултатите отразяват устойчив скептицизъм, наблюдаван през последните години.

Кога да се приеме еврото? – Най-голяма подкрепа за "никога"

Освен общото отношение към еврото, проучването тества и нагласите относно конкретния момент на въвеждане. При предложени три варианта – приемане от 1 януари 2026 г., отлагане или пълен отказ, най-много подкрепа събира опцията "Еврото да не се приема никога" – 41,4%.

• 30,8% от анкетираните смятат, че България трябва да приеме еврото, но на по-късен етап.
• 25,7% подкрепят влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г.
• Останалите не могат да преценят.

По-възрастните са най-големите скептици

Според изследователите от "Мяра" най-сериозен е скептицизмът сред по-възрастните българи. Според тях причините за това могат да бъдат чувствителност към въпросите на националния суверенитет, носталгия по лева, страх от поскъпване на живота и влияние на дезинформационни кампании.

Експертите отбелязват, че независимо от обществените нагласи, приемането на еврото е част от европейските ангажименти на България. Според тях за да се преодолее съпротивата, ще е необходима сериозна управленска воля, по-добра комуникационна стратегия и информационни кампании, които да обяснят на обществото потенциалните ползи и последици от прехода към новата валута.

Проучването има стандартно отклонение от ±3,5% при 50% дялове, като 1% от извадката представлява приблизително 54 000 души.