БВП на България, Сърбия и Румъния: Как реформите промениха икономическата картина за 35 години

Журналистът Григор Лилов сподели интересна графика, илюстрираща икономическото развитие на България, Сърбия и Румъния от 1989 г. до днес. Данните разкриват значителни промени в Брутния вътрешен продукт (БВП) на човек в трите балкански страни и подчертават ефекта от провежданите реформи – или липсата на такива – през последните три и половина десетилетия.

Икономическа картина през 1989 г.

Според Лилов, през 1989 г. Румъния е била с около 50% по-бедна от България по отношение на БВП на човек и почти три пъти по-бедна от тогавашната Югославия. Това я поставя на дъното в сравнение със съседните страни.

Днешната ситуация: Румъния напред, Сърбия изостава

Днес ситуацията е коренно различна. Румъния е най-развитата страна в региона с БВП на човек от 18 хиляди долара. България заема второто място с 15 хиляди долара на човек, докато Сърбия остава най-назад с едва 11 хиляди долара на човек.

Интересен е фактът, че въпреки членството на България и Румъния в Европейския съюз, темпът на икономическо развитие на България и Сърбия изглежда почти идентичен. Това поражда въпроса дали реформите, провеждани у нас, са били достатъчно ефективни.

Преходът: Реформи или имитация на реформи?

"Родният политически театър навлезе в 35-та си годишнина, без надежда тази пиеса да завърши", коментира Лилов, подчертавайки дългогодишния и често хаотичен характер на българския преход. Според него числата ясно показват кога реформите са били реални и кога само са се имитирали.

Журналистът прави аналогия с театрален спектакъл, в който публиката – гражданите – вече дори не реагират, а безразлично наблюдават политическата сцена, докато очакват външна намеса, която да сложи край на спектакъла или да събори "театъра".

Заключение

Графиката и коментарите на Лилов поставят под въпрос доколко успешно България е използвала своето членство в Европейския съюз, за да ускори икономическото си развитие. В същото време те напомнят за важността на реалните реформи като ключ към икономическия просперитет. Докато Румъния се утвърждава като лидер в региона, България и Сърбия остават в своеобразен "пакет" с по-бавен темп на развитие.