Кметът на Тутракан: Пчеларството е страст, хоби и бизнес

За кметът на Тутракан пчеларството е страст, хоби и бизнес. Димитър Стефанов е доктор по ветеринарна медицина и за него е немислимо да се раздели с професионалното си призвание, докато управлява крайдунавския град.

Заедно със свой приятел е навлязъл в пчеларството през 1995 г. с 11 кошера, а в момента в пчелина му има 214 кошера. Пред екипа на Агри.БГ д-р Стефанов споделя какви са предизвикателствата пред бранша през последните години.

Според него пчеларството е било добър бизнес преди време. В последните 3 - 4 години обаче става все по-трудно. Добивите спадат, което д-р Стефанов отдава на климатичните промени. За него е парадоксално ниските добиви на мед да се съчетават с ниски изкупни цени. В момента много производители не могат да продадат меда си, тъй като себестойността на 1 кг мед е много по-висока от предлаганата изкупна цена.

До сегашната ситуация е довела комбинацията от множество негативни фактори. Единият според д-р Стефанов е вносът от Украйна, освен това в Европа се произвежда много мед.

"Нашият мед не е най-качественият в Европа, нито пък сме едни от най -големите производители. Ние сме на четвърто място преди последното място по производство на мед в Европа. Като изключа мановия мед, който е характерен за България, останалите видове се произвеждат от всички европейски страни, така че всеки си търси място под слънцето", коментира експертът.

През тази година акацията е цъфнала на 13 април, вместо обичайния срок около 8 и 11 май. В средата на април обаче пчелните семейства не са подготвени за медосбор. Подобна е ситуацията и при липата, която е преминала почти месец по-рано от обичайното.

Кметът на Тутракан е категоричен, че бъдещето на пчеларството зависи и от отношението на държавата към бранша.

Д-р Димитър Стефанов: Ако няма бъдеще пчеларството, тогава няма бъдеще и земеделието на България. Защото колкото и да се самозалъгваме, без пчелите няма как да се извърши голяма част от опрашването на растенията. Ако нямаме опрашване от пчелите, те няма да дават качествени семена, съответно нали да имаме такива посадъчен материал, разсад за сеене на различни пояси, ветрозащитни, снегозащитни и съответно за горски масиви.

Той е убеден, че държавата трябва да помисли по какъв начин да субсидира пчеларите, защото от година на година продукцията от пчелен мед ще бъде все по-малко и по-малко.

Субсидиите са важни за оцеляването на пчеларството у нас, но е нужна нова формула за тяхното отпускане. Д-р Стефанов предлага подпомагането да бъде комбинирано на брой кошери и добив на продукция – мед, пчелно млечице, пчелна отрова, пчелен прашец, пчелен восък и пчелен прополис.

Източник: Агри.бг