Силистренската поетеса Кина Маринова представена във вестник "Ретро"
Маринова е родена на 1 юли 1964 г. в село Белица, област Силистра, в семейство на учители. Завършва с отличие руска филология, български и английски език в два университета и поема по техния път, като е работила и по трите си специалности. Печелила е наградите "Учител на годината" и "За цялостен принос в образованието". Има много успешни ученици и не един професор.
Започва да пише едва през 2016 г., след изключително труден житейски период, но въпреки това е носител на множество награди от национални поетични конкурси, сред които най-много са тези за любовна лирика и гражданска поезия. Включена е в много и запази алманаси на съвременната българска литература и изкуство, както и в два на балканската литература, има публикации в периодичния печат. Превеждана с на сръбски и македонски.
Творчеството й е изучавано от зрелостниците в най-голямото училище в област Силистра СУ "В. Левски", гр. Дулово, по проекта "Диалогични прочити", наред с това на постите, застъпени в програмата за матурата по БЕЛ. Досега е издала стихосбирките "Родени в тишина" и "Високо" с общо над 300 стихотворения. Още няколко книги са подготвени за печат. По нейни стихове са създадени десетки клипове и две песни.
Недялко Йорданов е споделил, че е впечатлен от творчеството на Кина Маринова. "Тя е поетеса с истински талант, чиито стихове са емоционални, дълбоки и проникновен", казва той. "Щастлив съм, че имах възможността да я представя на читателите на "Ретро"."
Кина Маринова е поетеса, която живее и твори в Силистра. Тя е член на Съюза на българските писатели и е активен участник в литературния живот на града.
Новината за представянето на Кина Маринова в "Ретро" е добра възможност за любителите на поезията да се запознаят с творчеството на тази талантлива поетеса.
Вековният дъб до реката
Той стои, тъй изправен и горд до реката,
достолепен и щедър. И сам.
В унес ням, сякаш вечно е вгледан нанякъде
след круизните кораби. Знам,
че се чувства закотвен в земята чрез корена
и дори чувам - често въздиша,
щом със вятъра благ се заровят във спомена,
дето кръгове в дънера пише.
Устоява на бури в свирепите зими,
хладна сянка на морни дарява.
И потръпва, когато самотник премине
и с прегръдката своя го сгрява.
Снимка: Личен архив