Стефан ГОСПОДИНОВ: "Аз съм оптимист за бъдещето на Силистра"

Стефан Господинов е депутат в 41-ото Народно събрание /НС/ от парламентарната група на ГЕРБ от 20-и Силистренски избирателен район, член на Парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление и на Парламентарната комисия по труда и социалната политика. Областен координатор на ПП ГЕРБ - Силистра.
С него разговаряме по темата "Мястото и ролята на Силистра на картата на България: проекти, програми и специални акценти от страна на правителството и държавата".

- В контекста на последните две визити на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, а и предшествалите ги посещения на премиера Бойко Борисов, земеделския министър Мирослав Найденов, министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и председателя на НС Цецка Цачева, трябва ли да останем с впечатлението, че Силистра стъпка по стъпка заема подобаващото й място на картата на България, предвид и нейното стратегическо географско и геополитическо местоположение?
- Считам, че Силистра е имала, има и ще има своето подобаващо място на картата на България. Факт е, че оттук започва България, а не свършва, и това е най-важното, което трябва да разберат всички, които са на друго мнение. Факт е също обаче, че през последните две години наистина се опитахме да поставим акцент както върху общината, така и върху цялата област. Силистра е град с многовековни традиции, град, който акумулира култура и който обаче действително се нуждае от малко повече внимание, което, мисля, че правителството демонстрира особено през последната една година. Тук не можем да не отбележим и посещението на председателя на парламента Цецка Цачева, първото и единствено досега посещение на председател на НС.
Моите усилия в тази посока също ще продължат, още повече, че правителството се опитва наистина да стигне до всяка област или община. Доказателство за това е новината, която Цветан Цветанов обяви при визитата си миналия месец в Силистра - намерението от следващата година заседанията на МС да са изнесени във всяка една област на страната. Така министрите, участващи в тези заседания, ще имат възможност да се срещнат с местните власти и да се запознаят с проблемите отблизо. Досега това беше наша грижа - на народните представители, и аз лично през последните две години положих доста усилия, тъй като съм единствен представител на управляващата партия.
- Какви са конкретните ползи от тези посещения?
- Най-малкото, което можеше е да бъде изведено като конкретен ефект, е това, че министрите можаха съвсем отблизо да се запознаят с конкретните проблеми. Така например при посещението на социалния министър Тотю Младенов той посети социалната трапезария, която е единствената в общината, и след разговор със собственика й стана ясно, че желаещите и отговарящите на условията за ползване на тази услуга са двойно повече от отпуснатата квота за общината. Министър Младенов пое ангажимент списъкът на останалите извън обхвата на услугата да бъде разгледан от експертите и да бъдат отпуснати евентуално допълнителни средства за разширяване обхвата на програмата. С министър Младенов посетихме и община Дулово и по време на срещата ни там стана ясно, че много възможности по отношение на развитието на социалните услуги в общината са били пропуснати. В Дулово министърът пое ангажимент до края на мандата в града да бъде разкрит дневен център за инвалиди и пенсионери, който освен място, където възрастните хора ще могат да прекарват свободното си време, ще бъде същевременно и център за рехабилитация.
- Какви по-точно са били тези пропуснати възможности?

- Посредством програмите и различни проекти по линия на Министерството на труда и социалната политика през последните години се откриха много възможности по един или друг начин да бъдат решени проблемите на различни социални групи. Област Силистра не прави изключение, но се оказва на практика, че има общини, които не са представили проекти. Например в общини като Кайнарджа и Главиница има разкрити подобни центрове, а в Силистра и Дулово няма такива. Това е предизвикателство и пред бъдещите местни власти, които явно трябва да са по-активни, защото възможности и правителствена подкрепа ще има.
- Когато говорим за конкретни ползи и реална подкрепа, не трябва да пропускаме и тази в областта на земеделието. Чувствате ли се удовлетворен след пробива по отношение на проблемите с тютюнопроизводителите?
- Като депутат аз не съм член на земеделската комисия, но винаги съм твърдял, че съм съпричастен към проблемите на всички земеделски производители. Тютюнопроизводителите потърсиха моето съдействие и наистина заедно с тях успяхме да положим основите на промени, които вече са факт в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Те са в посока освобождаване от лицензионен режим и към това, което аз винаги сам преследвал - даване на по-голяма свобода на бизнеса и максимално улеснение по отношение на бюрократичните процедури. Това е факт и мисля, че всички тютюнопроизводители не само в Североизточна България, но и в цялата страна ще усетят положителния ефект от този закон. Освен него, имам входиран и Закон за кредитните институции, който в момента стои на дебат и не е влязъл за обсъждане в комисия. Този закон също дава възможност за един по-свободен пазар между кредитните институции, от който ще спечели кредитополучателят. В момента пазарът на кредити в България е доста стагниран и ограничен. Дори мога да кажа, че до голяма степен банките контролират клиентите си, които не могат свободно да прехвърлят своите кредити от една банка в друга. Законът е точно в същата посока, давайки на потребителите -клиентите, възможност да избират по-доброто за тях.
- Защо толкова се забави входирането на закона?
- Инициативата е още от месец февруари. Тогава аз всъщност и презентирах този закон. Оказа се, че действително у нас има банки, които са зле финансово, но не само това е проблемът. Очакваха се европейски директиви, които преди около два месеца бяха обявени, но, за съжаление, не бяха конкретни. Даде се възможност на всяка държава да наложи собствени ограничения в тази посока. Надявам се финансовата комисия да придвижи по-бързо закона и имам уверенията на министър Дянков, че необходимостта от този закон вече е назряла. Този закон срещна подкрепата и на финансови експерти, и на банкери, и на бизнеса и хората с ипотечни кредити. Такава кампания впоследствие се поде и от омбудсмана, но е факт, че първият входиран проект е от мое и от името на още двама мои колеги, депутати от ГЕРБ, с които заедно изработихме този проект.
- Подобряването на инфраструктурата в областта и общината е също част от вашите приоритети. Как се стигна до реализацията на тези проекти?
- Както знаете, аз участвам в Парламентарната комисия по регионално развитие. В това си качество съм участвал и в дебатите и в решенията на повечето от вече случилите се и случващи се проекти. Включително и по своя инициатива съм присъствал на заседания в министерството. Действително акцентът беше да се развие пътната мрежа, особено в направлението Силистра - Шумен - Петолъчката - Лесово, идея, която е много перспективна във връзка с бъдещата реализация на проекта "Дунав мост Силистра - Кълараш". А знаете, че още в началото на нашия мандат обявих, че това е един от най-важните проекти, който може да даде сериозен тласък на развитието на града ни и региона. Този транспортен коридор, който обхваща и отсечката до Шумен, е разделен на три части: Силистра - Шумен, Шумен - Петолъчката и Петолъчката - Елхово и Лесово до границата. Това е най-прекият и удобен път до Турция и при изграждане на моста този коридор ще бъде много перспективен. Тази година бе даден старт за рехабилитацията и на трите отсечки. Аз много държах тази отсечка да бъде определена като високоскоростна подобно на магистрала, с две ленти в двете платна. Оказа се обаче, че на европейско ниво има определен с ТЕНТИ - мрежа, и този проект не беше заложен там, така че започналата рехабилитация е успех, постигнат с много усилия. Факт е и това, че републиканските отсечки Силистра - Русе и Силистра - Добрич също са почти готови.
Освен реализацията на проектите по отношение на пътната инфраструктура, искам да съобщя, че правителството стартира последната отсечка за газификация. Осигурено е и необходимото финансиране, което е заложено в тазгодишния бюджет. Процесът върви с бързи темпове и се надявам, че догодина в Силистра вече ще има газ. Това никак не е малко. От 20 години такива проекти не са реализирани.
Освен това направихме и постъпки старото пътническо пристанище, което сега не работи, да бъде концесионирано, като в момента търсим сериозен инвеститор, който да го развие.
Когато говорим за проекти през последните две години и за добра комуникация със съответното министерство, не трябва да пропускаме и проекта на общината за пречиствателна станция в Силистра. На един етап ние успяхме след доста положени усилия да възстановим комуникацията с МОСВ, която на практика беше доста проблемна. Това е един проект, който по своята същност и идея не е добър за жителите на Силистра. Спомняте си проблема с местоположението на пречиствателната станция. Смея да твърдя, че с моята решаваща намеса успяхме да спестим на силистренските данъкоплатци 1.5 млн. лв., които щяха да бъдат санкцията от Европа за това, че при възможността да се подсигури общински терен се избира частен парцел на огромната стойност от 1.5 млн. лева. Те щяха да бъдат платени на определено лице, а след това нямаше да бъдат признати от европейските структури и това щеше да "легне" върху плещите на силистренския данъкоплатец.
- До къде стигна този проект в крайна сметка?
- За съжаление, не се подава достатъчно информация от общината към медиите, към нас, към обществото. Този проект според мен е сбъркан, защото технологично е предвидено едно заустване, което трябва да стане по начин, по който в крайна сметка ще се отежни плащането на всеки един гражданин. Тоест избраната технология на отвеждане на отпадните води чрез припомпване определено ще оскъпи сметките за ВиК.
- Наскоро и премиерът и регионалният министър определиха проекта "Дунав мост Силистра – Кълараш" като приоритет на приоритетите за нашия регион. Той е залегнат и като водещ приоритет в Дунавската стратегия. На какъв етап на развитие е в момента?
- Вярвам, че си спомняте как и Росен Плевнелиев заяви от трибуната в Силистра, че това е водещ приоритет, а той е бъдещият президент. През изминалите две години аз винаги съм поставял този проект като приоритет на приоритетите за община Силистра. Това е една мечта, която аз виждам обозрима. Първият етап е вече пред реализация - изработването на критериите. Очаква се до края на месеца фирмата, изработваща тези критерии, да ги представи и съответно да започнат предпроектни проучвания. Надявам се на едно по-добро сътрудничество между българските и румънските власти, защото на този етап някои чисто административни проблеми забавят такива важни проекти.
- Как виждате вие бъдещето на Силистра и региона и кои са основните проблеми, които тепърва трябва да бъдат поставени на вниманието на правителството и държавата като цяло?
- Проблемите са много, но най-голям според мен е демографският проблем, който е свързан с бизнеса, работодателите, а и с всички останали проблеми. Това ще е акцентът в моята работа, още повече, че в социалната комисия в момента се работи по създаването на агенции за временна заетост, за да бъде и бизнесът по-гъвкав по отношение на наемането на работна ръка. Считам, че по този начин ще се намали безработицата и ще се повиши квалификацията на заетите работници. Това ще стане и с намирането на сериозни инвеститори и за пристанището, и за газификацията, и за други проекти.
Аз съм оптимист за бъдещето на града!