Книгата "Милостта на времето" тръгна към сърцата на своите читатели
На 23.10.2023 г. в зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра бе представена книгата "Милостта на времето" на д-р Йордан Касабов, съобщи ВЕРСИНАЖ.
Свои кратки въведения в темите, заложени в нея, предложиха на публиката доц. дфн Тодорка Георгиева и Йордан Георгиев (за техните разработки ВИЖ публикация в блог ВЕРСИНАЖ: https://jordansilistra.blogspot.com/2023/05/blog-post_4.html). Авторът получи поздравления от Регионалната библиотека; от НЧ "Пробуда" - село Калипетрово; от представителите на шиковската подетнографска група; от представители на други общности, както и поздравителен адрес с цветя от институцията "Областен управител на област Силистра".
Накратко: "Книгата е не само своеобразно продължение на предишни негови разработки, каквито са "Къзълбашите отвътре и отвън", "Един народ – две вери", "Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността" и "Скритият бог – древна българска същност", тъй като също в някаква степен в ракурса им са енциклопедичното изследване "Шиковското население в България" и сборникът с разкази "Преживелици". Новата книга на етнолога е сложна амалгама от находки, почиващи на източници от най-различен характер. Това я прави многопластова провокация с мотиви от история, митология, теология, етнология, философия, езотеризъм, хералдика и др.
Тя е и поредната, чрез която той подава на читателя изобилие от сведения, включително и от автори – негови задочни съмишленици или опоненти на тълкуванията му по разнообразието от теми. Най-често това е на база на работата на терен и на последващи анализи на направените открития. Понякога е достатъчно да разтълкуваш личното си име, както и имената на твоите родители и родственици, за да достигнем до неизвестни истини и за самите нас, каквито не сме подозирали, че съществуват в паралелен свят, независим от нашата воля" (Й. Георгиев).
"Най-новото изследване на д-р Йордан Касабов – "Милостта на времето" (2022) – е плод на непрестанните дирения на един вечно търсещ автор, чиято будна съвест и висока академична подготовка го тласкат да потърси отговори на премълчавани или неглижирани досега въпроси, свързани със съдбата на българското население, приело исляма по време на османското владичество. В книгата се разгръща тезата, че макар част от нашия народ да сменя вярата си, за да се спаси от дискриминацията, непосилните налози и кръвния данък, то тези хора са намерили начин да пренесат през вековете спомена за своя род и потекло. В защита на тезата авторът подбира три основни групи аргументи, разположени във възходяща градация: логиката, историческите факти и етнологията". (Т. Георгиева)