Тео Стойчев: Ние сме по-зависими от телефоните, отколкото родителите ни

От КАПИТАЛ попитаха представители на поколението Z на възраст между 16 г. и 26 г. дали се интересуват от политика, как прекарват свободното си време и с какво се отличават те от техните родители

КАПИТАЛ са говорили с тях на живо, по телефона и в писмена комуникация. Започнали са с най-младите като 16-годишният Тео Стойчев, който е ученик в Езиковата гимназия в Силистра

Какво целите да постигнете в живота?

Целите ми са да изградя стабилно семейство, да имам хубави финансови възможности.

На кои личности се възхищавате и бихте искали да подражавате?

На баща ми. Харесвам и актьора Робърт Дауни-джуниър, който е имал зависимост от наркотици, но е участвал във филм, в който играе такъв човек, и така е успял да го преодолее. Възхищавам му се как се е справил. Възхищавам се на млади хора, които успяват.

Интересувате ли се от политика и гласувахте ли на последните избори?

Не, нищо не разбирам. Мама и тати гледат новини, но нямам представа какво става. Някой се беше върнал от Дубай, но дори не знам кой е той.

Какво не ви харесва в държавата и бихте искали да се промени?

Много неща. Като започна от архитектурата. Когато се разхождаш по улиците, е грозно и занемарено. Нашите сгради са стари и се поправя счупеното, вместо да се замени с ново. Има много необитаеми сгради, които просто си стоят. Хората са толкова затворени. Те не са с интернационално мислене, новите неща ги приемат като заплаха, отколкото като възможност за развитие. Тук много съдят по външния вид - ако видят някого с татуировки и пиърсинги, смятат, че е като отворена книга за тях, но не е така. Това важи за предишните поколения.

Какви са основните разлики между вас и по-големите от вас или родителите ви?

Израснали сме в различно време. Аз имам хубаво детство, защото мама и тати не ми позволиха да си купя компютър и изкарах детството си навън. Виждам как родителите ми, когато излязат с приятелите си, не си гледат в телефоните. А аз, когато съм с моите приятели, случвало ми се е всички да са на телефоните си. Ние сме по-зависими, отколкото родителите ни.