Силистренка е продуцентка на първата българска продукция, която излиза на световния телевизионен пазар

Туристическото предаване "Без багаж" днес отбелязва своя рожден ден, след 17 навършени години.

Силистренката родом Биляна Траянова, която е дъщеря на любимите на няколко поколения актьори Ани Иванова и Валентин Траянов е продуцент на предаването и участва при подготовката на над 600 епизода от телевизионното предаване.

Българското издание на Форбс обърна специално внимание на продуцентката, след като с договори на четири континента и 52 епизода по BBC туристическото предаване "Без багаж" на Биляна Траянова, която стана първата българска продукция, която излиза на световния телевизионен пазар.

През есента на 2022 г. български продуцент направи пробив на световния телевизионен пазар, сключвайки договори с британския гигант BBC и с телевизионни канали на четири континента, достигайки до обща аудитория от над 2 млрд. зрители. Парадоксално, но това не е някой от популярните продуценти на предавания в праймтайма, а малка продуцентска компания, която следва световните правила за телевизионно дистрибутиране.

Туристическото предаване "Без багаж" с автор и продуцент Биляна Траянова е добре познато на зрителите – вече 17 години е в телевизионен ефир, а в момента се излъчва по bTV с 15% зрителски дял. Продуцентската компания на Траянова и съпруга ѝ Валери Белчински "Арт Уинар" стои зад всички творчески проекти на екипа, международната дейност и разпро­странение на епизодите.

Срещаме се с Биляна Траянова, за да научим повече за пътя ѝ към световните телевизионни мрежи и защо няма повече българско съдържание зад граница. Разговорът с нея е цветен и емоционален, пълен с истории от детството, с анализи на българската телевизионна индустрия, с лични равносметки и избори. Нейният личен път е не по-малко вълнуващо приключение от тези, за които разказва в предаването.

Израснала в семейство на актьори в Силистра, детството ѝ преминава в теа­търа – сред приказки, костюми, епохи и герои. Едни от първите ѝ съзнателни спомени са как родителите ѝ я изпращат със самолет по някоя стюардеса при баба и дядо за лятото. А дядо ѝ я води на експедиции във Врачанския Балкан, където търсят пещери със заровени съкровища, лекуват гълъби и гарвани и непрекъснато измислят истории, с които провокират въображението на малката изследователка. Траянова споделя, че тези преживявания са я изградили като човек на историите, на въображението, където можеш да бъдеш всичко, което поискаш. Това е съпроводено и с непрекъснати щуротии "на ръба на тоталната беля", в които увлича свои съученици – например да са пирати или партизани, които варят боб в ръждясали консерви.

Следвайки примера на родителите си, Траянова влиза в НАТФИЗ, но бърза да завърши за три вместо за четири години, което е прецедент в учебното заведение. "Усещах, че просто губя време – нещата, които учех там, вече ги бях преживяла, бях ги израснала в театъра", казва тя. След завършването си заминава за Лондон, за да види как се прави истински спектакъл и мюзикъл.

Междувременно пише сценарии и се среща с различни продуценти. Един от тях ѝ казва: "Виж, трябва да избираш. Ако искаш да взимаш решения, трябва да си продуцент. Ако искаш да те гледат като кон и да те избират, бъди си актриса". "Направо ме застреля с тези думи", казва Траянова и признава, че през 1996 г. дори не е знаела какво прави един продуцент.

Следват пътувания в САЩ, където има агент и скоро получава договор да остане и да започне да се явява на кастинги за актриса. И до днес си спомня онази преломна нощ в живота си, в която е трябвало да прочете огромния договор от агента, преди да го подпише. Попада на абзац, в който пише, че пет години трябва да е на разположение за кастинги и да не пътува извън страната. "В този момент аз си представих как няма да видя майка ми и баща ми пет години. Представих си някакъв ужасен затвор", казва тя. Макар договор с американска агенция да е мечтата на всеки актьор, включително и нейна, тя осъзнава, че не може да плати тази цена. Плаче цяла нощ, на сутринта се обажда по телефона, сменя си полета и се прибира в България.

Решава, че ще бъде продуцент, и създава собствена продуцентска компания –"Арт Уинар". Има снимки от време на време, работи и като помощник-режисьор в американски продукции, които се снимат в България.

В този момент синът на нейни близки умира от свръхдоза. Това я разтърсва из основи и Траянова прави първия си документален филм "Зависимост", който се излъчва по БНТ. В края на 90-те години този филм има огромно въздействие върху публиката. "Не го наричам успех, защото в този жанр е важно какви са посланията, какъв е резултатът от това, което правиш. В документалното кино трябва да имаш кауза", казва тя и допълва, че до този момент темата за наркотиците е била табу и стигма в семействата. Филмът е селектиран на международния фестивал New York Film Festival и Траянова започва сериозна работа в документалното кино. Следващите ѝ два филма отново са по тежки проблеми – за алкохолизма, който е излъчен и по трите национални телевизии, и за хората с ментални увреждания.

След няколко предизвикателства на Траянова є се налага да се посвети наистина изцяло и да започне самата тя да пътува и да снима, за да спаси бранда
Обаче тези теми започват да ѝ влияят емоционално, а и хората от екипа ѝ настояват да правят нещо по-весело – туристическо предаване. Траянова се дърпа от тази идея, защото смята, че всички туристически предавания са скучни и еднооб­разни, но все пак предлага пилотен епизод на Нова телевизия, където веднага харесват проекта. Така от 2006 г. се появява "Без багаж".

Първоначално самата тя не иска да пътува, защото синът ѝ е много малък. Пътуват нейни колеги, но скоро вижда, че огромните разходи, които се плащат за престоя им, не отговарят на качеството на свършената работа. "Те просто пътуваха на кьорсофра, на аванта, да хапнеш, да пийнеш, без никой да ти търси резултат", обяснява продуцентката, която вече е научила какво означава тази роля. Търсиш пари, разправяш се с всеки от екипа, непрекъснато говориш по телефона, непрекъснато има някакъв проблем, носиш цялата отговорност, подписваш договори, имаш неустойки, можеш да загубиш всичко, ако закъснееш – обяснява Траянова и подчертава, че в продуцентството трябва да се посветиш изцяло и да си хазартен тип, готов да заложи всичко.

След няколко предизвикателства с членове на екипа на Траянова ѝ се налага да се посвети наистина изцяло и да започне самата тя да пътува и да снима, за да спаси бранда. Първите години са доста напрегнати, именно защото детето ѝ е малко, но скоро започват да го взимат със себе си. По стечение на обстоятелствата ядрото на "Без багаж" се оказва семейството ѝ – съавтор и продуцент на поредицата е съпругът ѝ Валери Белчински, който вече от 18 години се занимава с продуцентска дейност и е основател на Асоциацията на създателите на авторско съдържание в България. "В един момент се обучихме, започнахме да снимаме, да правим повечето неща сами, защото на нас ни пука какво ще излезе накрая", казва Траянова.

За нея липсата на кадри, които да могат и да имат отношение към крайния продукт, е голям проблем в българската индустрия. Дава пример с американските проекти, в които е участвала – за да поканят някого в екипа, той трябва да има сериозни препоръки от хора, с които е работил по предишни проекти. Една издънка може да му коства кариерата и да не го поканят никога повече. "Тук кадрите нямат усещане да градят името си. Това е голям проблем за качеството, за креативността, за нивото на крайния продукт, защото този продукт не може да излезе навън и ти не можеш да имаш възвръщаемост на труда си. Нещата тук не се случват по установените правила на успеха", казва Траянова, която мечтае да има повече креативни и мотивирани хора, които да работят с нея.

Отваряйки вратата към проблемите на телевизионната индустрия, за нея една от най-големите грешки на телевизиите в България е, че инвестират в чужди формати, за които се плащат милиони авторски права, но не се насърчават оригиналните проекти. Така продуцентите са само изпълнители по готов лиценз, вместо да създават авторски формати, които да се предлагат на световните форуми за телевизионно съдържание, от което телевизията да печели, да има повече пари за българските творци, съответно да се вдигне качеството и конкуренцията.

"По този начин може да се завърти икономически машината, да има бизнес смисъл. Иначе губим скорост по отношение на креативност. А креативността в нашия бизнес води до бизнес, до пари", казва Траянова, която зад гърба си има и един авторски реалити формат за актьори Star Machine, който се излъчва през 2012 г. в ефира на ТВ7.

С туристическото предаване "Без багаж" тя и съпругът ѝ намират начин да следват световните правила за телевизионна продукция и да излязат на международния пазар. От една страна, имат продукт, който се възприема добре от всякакви аудитории на всякакви територии. Предаването е културна документалистика, глобална, толерантна и позитивна. Говори за дивата природа, за добрите примери, за ценности. От друга страна, поемат необходимия предприемачески риск, за да се достигне до максимално голяма публика.

През годините Траянова и Белчински много пъти са опитвали да комуникират с чужди канали и да предлагат "Без багаж", но винаги са им искали английска версия – тоест специални актьори, които са англоговорещи, да озвучат епизодите, за да се създаде мастър файл на английски. Огромните финансови разходи, за да се направи подобен voice over, са отдалечавали Траянова от тази цел. "В един момент с моя съпруг решихме, че ще играем тотално вабанк, заложихме абсолютно всичко, което имахме, за да можем да направим първите 100 епизода на английски." Половината записват с американка, другата половина с британка. Тоталният риск си заслужава, защото веднага започват продажбите.

След като имат озвучаване, намират и дистрибутор – международната компания TVF International, която представлява само документалисти, основно програмата на Discovery и National Geographic. Този дистрибутор представлява българската продукция на световните изложения за предлагане на съдържание. Най-големият такъв световен пазар е в Кан – MIPCOM, който събира телевизионни и медия професионалисти, продуценти и дистрибутори за предлагане и купуване на телевизионно съдържание.

С английски мастър, презентации и световен продуцент, "Без багаж" има огромен успех на изложението и е купен от телевизии на четири континента. Излъчва се по испанската национална телевизия, която се гледа от над половин милиард зрители – озвучен е на испански и каталунски. В гръцката национална телевизия епизодите са озвучени на гръцки. В Бразилия поредицата е част от най-голямата телевизионна мрежа Globo, която има над 200 млн. зрители. Епизоди се излъчват още в Китай, Виетнам, Тайланд, Южна Корея, Бруней, Словакия, Естония, Хърватия, Унгария и други. Дистрибуторите обявяват предаването за най-гледаната европейска травъл документална програма.

През 2022 г. голямата крачка идва с договор с BBC, които купуват 52 епизода. "Важен е пробивът. Един такъв огромен медиен гигант, който е много консервативен, взе програма от независим малък продуцент от малка България, която до този момент не е стъпвала на такова международно ниво по отношение на съдържанието", казва Траянова, която не се ласкае коя точно телевизия е купила продукцията ѝ. Значимото за нея е, че вече малкият продуцент има шанс.

С "Без багаж" Траянова и Белчински са сменили много телевизии през годините. Подчертава, че не са взели нито един лев от българска телевизия, всеки епизод са финансирали сами, докато не са започнали да продават навън. Творческата лудост им е помагала да продължат и в най-трудните моменти, защото знаят, че има смисъл от труда им.

А предизвикателствата и рисковете не са малко. Един от най-трудните периоди е по време на реалити предаването Star Machine, когато Биляна Траянова среща огромен отпор и задкулисни игри. Тогава намира спасение в писането на детски книги. Първата се излива за един следобед – пише я на ръка в тефтера си, докато седи в кафене. Творческата магия на писането ѝ помага да се освободи от тъгата, а историите за малкия пътешественик Хариша вече са издадени в шест книги. Издава ги сама, разпространяват се на книжния пазар, както и в аудио версии на Storytel.

Благодарение на книгите често гостува в различни училища за срещи с децата – споделя, че децата искат нещо да им се случи, искат да скочат и да спасяват гарвани, имат задълбочени и мъдри въпроси, имат нужда да комуникират по теми, които в момента не им се дават.

"В момента им се дава фастфууд и те не знаят вкуса на истинската храна, на истинското приключение", казва Траянова.

След третата книга обявява в телевизионен ефир, че ще избере трима читатели, които да заведе на остров да търсят съкровище. Избират в ефир трите деца и едното по телефона пита в кой детски кът ще бъде това. "Остров и съкровище за децата е детски кът", коментира с почуда пътешественичката.

Децата с по един родител получават инструкции какво да вземат и къде да се чакат, без да знаят къде ще отидат. Завежда ги на гръцкия остров Самотраки, започва да снима реалити филм още от ферибота. "Децата разбраха какво е приключение и как всяко нещо може да е съкровище, ако поискаш да го видиш."