Библиотечният филиал в Силистра основа литературен клуб на името на Свобода Рибарова
В него тя описва своята първа паметна среща с библиотекаря, носещ името на централния площад в града, свързан с освобождението на града от първата румънска окупация. Някои от присъстващите читатели споделиха спомени за посещенията си в библиотеката, за топлите чувства и емоции, които са изпитали в своите ученически години при срещата си с "големия" библиотекар.
Преди 7 години в. "Силистренски бряг" писа за Рибарова, чиито последни години преминаха в Старческия дом в града, (тогава тя почина на 98 години): "Книгите и библиотеката са моят живот! Като че ли съдбата определи това – да работя сред тях". Дълголетницата Свобода Рибарова, (леля Боди, както я наричат нейните приятели), си отиде от този свят на преклонна възраст, две години преди столетието си. Години на обикновен житейски път, на премеждия и промени, но изпълнени с духовна същност. 18 от тях тя отдава на библиотеката. И става важна част от нейната история.
По-възрастното поколение силистренци добре я познава и помни. За мнозина от тях тя е човекът, който ги приобщава към света на книгата. Рибарова посреща с радост българската армия през 1940
г. след възвръщането на Южна Добруджа към майка България, руските войници през 1944 г., както и промените след 1989 г. Живее далеч от политиката и успява да запази достойнството си на човек, гражданин и професионалист.
В далечната 1954 г. поема щафетата от своя баща – общественика и читалищен деец Матей Рибаров, и свърза за дълги години живота си с библиотеката. Тя е тази, която три пъти участва в пренасянето на библиотеката в по-подходящи помещения. И е щастлива, когато през 1963 г. книгите имат вече собствена сграда, просторна и светла. Отдава всичко от себе си на своите читатели".
В библиотеката на Народно читалище "Пробуда" село Калипетрово също има подобна формация – Литературен клуб "Евгения Марс", който също е активен в провеждането на специални вечери, посветени на творци – национално известни и местни. Преди години Регионална библиотека "Партений Павлович" отдаде дължимото на друга своя легенда – "Диоген Вичев," на когото "кръсти" една от залите си, в която се провеждат най-различни събития.