В приказния свят на Детско отделение в Тутракан най-важно е здравето на пациентите
Красивият вид на отделението след частичното реновиране е от преди половин година благодарение на спонсори. То е осъществено с част от средствата от дарителската кампания за закупуване на кислородна инсталация, собствени средства на болницата, а също и дарение от тутраканката Диана Статева, която на рождения си ден е обявила каузата: "Не купувайте цветя, дарете за Детско отделение".
Тогава средствата са вложени за ремонтиране на коридора и на една стая с отделен санитарен възел.
В отделението вече е получено ново дарение - от стоматолога д-р Юрий Василев. С получените средства ще бъдат обновени леглата в стаите, а също така ще бъде оборудвана и специална стая, където децата да играят.
Детското отделение разполага с 12 легла, които при грипната епидемия и при епидемията от ковид са недостатъчни, но с разрешение от Здравната каса може да се увеличи броят им.
Трима лекари работят в Детско отделение - д-р Мария Маринова, началник на отделението, д-р Сабри и д-р Широкова. Не достигат медицинските сестри, те са 5 - само две от сестрите не са в пенсионна възраст, а понеже са малко, се налага да полагат много извънреден труд. Старша сестра на отделението е м.с. Нина Петрова.
Началникът на Детско отделение д-р Мария Маринова е родена в Търговище. Завършила е Медицинския факултет във Варна. Има придобити специалности "Детски болести" и "Инфекциозни болести". Живяла е 40 години в Силистра и е работила в Детско отделение на тамошната болница. След пенсионирането си работи 5 години в Дом "Майка и дете", а вече осма година е в Тутракан. Омъжена е, съпругът й е също лекар - инфекционист, с две дъщери и две внучки.
- От какви заболявания страдат децата през различните сезони на годината, д-р Маринова?
- През зимата страдат най-много от въздушно-капкови заболявания. Но ние по Здравна каса можем да лекуваме в Детско отделение на тутраканската болница само бронхопневмония и остър бронхиолит. Здравната каса не разрешава да лекуваме други заболявания тук.
През лятото заболяванията на децата са повече гастроинтестинални - с повръщания, разстройства...
И това са пътеките, по които имаме право да лекуваме. Малко са, но е така. Сега направих заявка да можем да лекуваме и деца с остър ларингит, при което се изисква да има алерголог. При клиничните пътеки е така - трябва да има много тесни специалисти, за да може да се лекува по повече пътеки. И често влизаме в конфронтация с родителите, защото те не могат да разберат: "Как така Вие няма да ме лекувате, а ще ме изпращате да ме лекуват в друга болница?!" И аз не искам, но така нареждат и няма как. Това е проблемът.
- А може ли да споделите интересен случай тук от Вашата практика?
- В интерес на истината, няма толкова тежко болни при нас. Аз съм работила 40 години в Детско отделение - Силистра, по друго време, и имаше страшно запуснати случаи, страшно тежки, а сега няма. Може би, хората ходят по-навреме при личните си лекари - още при най-малките симптоми - и аз, поне за 8 години в Тутракан, не съм виждала чак такива запуснати случаи с тежки бронхопневмонии, с тежко разстройство... Е, има някои случаи, в които има особени начини на протичане на заболяването, не е типичното. Когато се съмняваме за нещо, изпращаме хората в болница от по-голямо ниво - или в Русе, или в Силистра - където има денонощно наблюдения, има повече специалисти, а не да го приемем за 2-3 дни, да видим, че не се оправя и тогава да го изпращаме...
- А ако, примерно, едно дете е прието с диагноза по клинична пътека и клиничната пътека свърши, а то все още не е излекувано? Как действате тогава?
- Продължаваме лечението. За бронхопневмония пътеката е 5 дни, но детето е в доста тежко състояние, продължаваме да го лекуваме, нищо че ни е свършила пътеката. Важното за нас е състоянието на детето. Не мога да го изпиша, след като то още да кашля и утре пак да дойде... Така че, не се ръководим толкова от това, че пътеката изтича, а за нас е важно какво е състоянието на детето.
Facebook коментари